|
ипотпал INVOICE - експортна фактура е:
Фактурата (от англ. INVOICE) е основен документ в международната търговия и като такъв играе основна роля в търговската сделка. Тя е източник на информация за различни цели. Това е документ, по силата на който се съгласуват между продавача и купувача условията по една сделка, относно количество, качество, цена, обща стойност и други данни, касаещи разчетните отношения между търговците.
Фактурата се попълва с печатни букви на пишеща машина или на ръка. Тя е част от цялата документация по една сделка. При митническото оформяне на документите тя се представя от вносителя, упълномощено от него лице или от превозвача. Митническият служител прави съпоставка между съдържанието на фактура та и други, съпътстващи стоката документи(товарителница, опаковъчен лист, EUR.1, договор за покупко-продажба и др.), между документите и износната декларация, попълнена в страната на износа. Важни съпоставки се правят по отношение на вида на стоката, брой пакети, тегло, мярка, цена и т.н.
Фактурата е документ, имащ важно значение за определянето на митническата стойност на внесена в страната стока. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗМ митническата стойност на внасяните стоки, е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща за плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. За реално платената цена се издава Invoice, а за договорената, но неплатена, може да бъде издадена проформа фактура ипотпал (това е един вид предварителна ипотпал фактура, в която се определят всички условия по доставката и плащането на конкретната стока, но самото плащане се осъществява след определен - договорен момент).
Като основен разчетен документ в международната търговия, фактура та трябва да отговаря на редица изисквания. Ето защо през 1963 г. се разработва първоначален формуляр-образец за външно-търговски документи от работната група по опростяване на процедурите в международната търговия към ИКЕ, при ООН. Окончателният вариант на модел “Формуляр-образец на унифицирана ипотпал фактура за международна търговия” е приет през септември 1983 г. от работната група.
Формулярът включва принципите и правилата за стандартизиране на формата на фактури, проформа-фактури, а също различни видове други подобни специални фактури и документи в процеса на осъществяване на сделки по износа и вноса.
В модела за “Фактури” са определени съставът на елементите на данните, размерите и разположението на основните полета за данни. Полетата, съдържащи се в една ипотпал фактура са следните:
Износител (продавач): Адрес и име на физическото или юридическото лице, продавач на стоката;
Получател на стоката: Име и адрес на физическото или юридическо лице на получателя на стоката или на упълномощено от него лице;
Номер и дата на фактура та: Номер на фактура та и дата на съставяне. Изписването е в реда - дата, месец, година;
Купувач: Наименование на физическото или юридическо лице, купувач на стоката, ако то се различава от получателя;
Условия на плащане: Изписва се според международния класификатор за Условия на плащане “ПЕЙТЕРМС”;
Условия на доставка: Спазва се изписването, съобразно с изискванията на “Инкотермс 2000”;
Количество и вид опаковка, описание на стоката: Съгласно Хармонизираната система за описание и кодиране се описва количеството и вида на стоките;
Тегло: Тегло на стоката - бруто(с опаковката) и нето - в килограми или в други съгласувани мерни единици за тегло;
Произход на страна: Наименование и код на страната, според стандартът на Международната организация по стандартизация;
Други възможни за попълване полета са: Адрес за уведомяване при доставка, Отправен пункт, Пункт за разтоварване, Официални разрешения (за внос или износ), Марки и номера - съгласно международната маркировка на стоките, Спецификация - при необходимост от изброяване на няколко стоки и др.
INVOICE | експортна | фактура | ипотпал |
CMR е Международна товарителница за автомобилен превоз. В тази ипотпал статия ще разясним, какво точно е CMR и как се попълва.
Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по обмитяването на стоките.
Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите, осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози), дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По същество договора за международен превоз на стоки се установява с товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.
Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, изпращачът натоварва и укрепва стоката на превозното средство по указание на превозвача (шофьора), с оглед правилното разпределение на товара върху пода на автомобила. Превозвачът трябва да внимава особено за състоянието на товара и опаковката му, като при установена неизправност да изисква вписването на съответна бележка в графа 18 на товарителницата. Вписването естествено трябва да се съгласува с изпращача и при условие, че той не е направил възражение. След проверка на данните вписани в товарителницата и на действителното състояние на предадените за превоз стоки и при условие, че няма никакви бележки, се счита че стоката е била приета в добро състояние. От този момент до приключването на превозната операция, отговорност за състоянието на стоката носи превозвачът. По време на разтоварването и предаването на стоката на получателя, превозвачът (шофьорът) трябва да присъства през цялото време. Ако няма резерви от страна на получателя относно липси или повреди на товара, превозвачът иска писмено потвърждение, в което да е указано, че стоката е получена в добро състояние.
Образецът на международната товарителница представлява комплект от седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните екземпляри е:
Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор. Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна. Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор. Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни, статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при преминаване на граница, ако бъдат поискани.
По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на товара:
Графа 1 - посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и държавата на изпращане.
Графа 2 - посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
Графа 3 - Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
Графа 4 - Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
Графа 5 - Приложени документи, описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.).
Графи 6-12 - описват се подробно данните за товара, като знаци и номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване (свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се проверява.
Графа 13 - Указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция.
Графа 14 - Предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо.
Графа 15 - Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва евентуално да събере от получателя (словом).
Графа 19 - Специални споразумения, вписват се направените от превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и др.
Графа 21 - вписва се мястото и датата на съставянето на товарителницата.
Графа 22 - подпис и печат на изпращача.
В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
Графа 16 - Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната, номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
Графа 17 - Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
Графа 18 - Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети от него.
Графа 23 - Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя печат.
Получателят на стоката попълва Графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат. С това превозната операция приключва, превозвачът предава Екземпляр 2 от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то.
При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба, допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът трябва незабавно да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.
Надявам се тази ипотпал информация за Декларация за стойност та да ви е била полезна.
CMR | статия | информация | превоза |
Товарителницата за железопътни превози представлява превозен договор между две страни - изпращач и превозвач. Това е основната дефиниция за Товарителница CIM в тази ипотпал страничка. Той се сключва между изпращача и железницата-превозвач. Чрез сключването на превозния договор железницата поема задължението да превози предадената й стока от едно на друго място и да я предаде там на определения от изпращача получател. Изпращачът, от своя страна, се задължава да извърши съответната насрещна престация (да заплати превозните цени). Особеността на превозния договор се състои в това, че въз основа на него, трето лице (получателят), придобива правото да изисква от железницата доставянето на стоката на свое име в получаващата гара (договор в полза на трето лице).
По правило товарите се приемат за превоз в отправната гара. Като се има предвид обаче, че в СIМ нарочно е спомената “отправната железница”, се създава възможност при съответна уредба превозен договор да се сключи по СIМ още при приемането на стоката в дома на изпращача, което зависи от това дали отправната железница е настроила дейността си за тази цел или не е.
По този начин, превозният договор е сключен посредством конклудентно действие (т.е. не писмено или устно). То се състои в приемането на стоката и товарителница та от отправната железница с цел да я превози. Само когато горните предпоставки са налице, превозният договор се счита за сключен. Те обаче могат да не бъдат изпълнени едновременно. Може да се случи така, че най-напред да се приеме стоката, а по-късно товарителница та и обратно.
Когато предадената от изпращача товарителница не е попълнена съгласно предписанията, железницата може да я откаже. Ако обаче я приеме неправилно попълнена, счита се, че договорът е сключен правомерно.
Поставеният датен печат удостоверява приемането на пратката, т.е. факта за сключването на превозния договор. Поставянето на печата обаче не е необходимо условие за сключването на договора. Ако това е пропуснато, сключването на превозния договор си остава валидно. Датен печат на отправната гара е печатът, който отразява освен името на отправната гара и деня, дори часа на приемането.
Чрез приемане на товара и товарителница та превозният договор е сключен по условията на данните от товарителница та. Поставеният датен печат потвърждава факта и мястото на сключване на превозния договор. Подпечатаната товарителница доказва че е сключен превозен договор във времето, посочено в датния печат с такова съдържание, каквито са данните в товарителница та. След съставянето на товарителница та и подпечатването и задължително се поставя датен печат и върху дубликата. Товарителницата и дубликатът се подпечатват едновременно със същия печат. Дубликатът на товарителница та служи за:
удостоверяване за приемането на стоката за превоз от железницата;
легитимиращ документ за изпращача при даване допълнителни нареждания или разпореждане за изменение на превозния договор, както и за предявяване на искания по превозния договор;
квитанция за заплатените от изпращача суми.
Товарителницата се попълва на френски, немски или италиански език. Може да бъде попълнена и на друг език, като най-често това е езикът на отправната страна. Ако съществуват няколко официални езика изпращачът е свободен да посочи своите данни на един от съществуващите официални езици в страната. Към товарителница та трябва да се добавя превод на един от трите езика, посочени по-горе.
Товарителницата трябва да съдържа задължително следните данни:
- наименование на получаващата гара, с всички необходими указания, за да се избегне смесването между различни гари, които обслужват едно и също населено място или селища с еднакво наименование или със сходно наименование;
- име и адрес на получателя. Като получател трябва да фигурира само едно физическо или юридическо лице. Допуска се в товарителница та да се вписва като получател получаващата гара или служител на същата, ако това е изрично допустимо от прилаганата тарифа. Не се допускат адреси, които не определят името на получателя, като “На заповед на…………” или “На приносителя на дубликата на товарителница та”;
- наименование на стоката;
- тежина или вместо нея едно аналогично означение, съгласно предписанията на отправната железница.
- за дребните пратки броят на колетите и описание на опаковката;
- подробно описание на изискваните от митническите и други административни органи документи, които са приложени към товарителница та или за които е отбелязано, че са представени на железниците в определена гара или в някоя митница или във всяко друго учреждение;
- име и адрес на изпращача, допълнени, ако е необходимо, с неговия телеграфен или телефонен адрес. Като изпращач в товарителница та трябва да фигурира само едно физическо или юридическо лице. Изпращачът трябва да прибави към името и адреса си, своя саморъчен подпис.
При необходимост в товарителница та се вписват и следните данни:
- означението “в гарата (до поискване)", или бележката “да се достави в дома”, при условие, че тези начини на доставяне се допускат в получаващата гара. Изпращач, който иска пратката му да бъде доставена в частния клон на получателя, трябва да внесе съответното записване в товарителница та в продължение на името и адреса на получателя.
- обявената сума в цифри, представляваща интереса при доставянето;
- сумата на наложения и предварителния падеж в цифри;
- разноските, поети от изпращача;
- указание на гарите, където трябва да се извършват митническите и други административни операции;
- бележката, че получателят няма право да изменя превозния договор. Тя трябва да съдържа следния текст: “Получателят няма право да дава допълнителни нареждания” Ако определеното в товарителница та място за данните на изпращача е недостатъчно, могат да се използват допълнителни листове, които стават неразделна част от товарителница та. Тези допълнителни листове трябва да бъдат по размерите на товарителница та, да са съставени чрез индиго в толкова екземпляра, колкото позволява товарителница та и да бъдат подписани от изпращача. Като придружителни документи, които са необходими за изпълнение на митническите и други административни формалности, се считат различните митнически документи като митнически манифести, свидетелства за произход и др.
Железницата е отговорна за правилното съхранение на предадените придружителни документи. Тя отговаря за всички последствия от изгубването или някакво увреждане (разкъсване, изцапване, нечетливост и др.) на предадените или съхраняваните при нея документи. Заедно с това задължение за опазване на документите железницата има още и задължението да представи документите в определеното време на определеното място. Когато изпращачът е изпратил документите непосредствено на митническото бюро, железницата не носи отговорност. Националните митнически предписания задължават железницата да пази цялостта на пломбите поставени от митническите органи. Когато се установи, че по време на железопътния превоз са повредени митническите пломби, митническите власти държат отговорна железницата.
Това е всичко в тази статия за Товарителница CIM и приложението и. Надявам се драги ипотпал читатели тази информация да ви е от полза.
товарителница | CIM | |
Ипотпал ЦЕСИЯ
В търговската практика много често се налага прехвърлянето на определени права или задължения от еди титуляр на друг, като в такива случай за нуждите на митническия контрол приложение намира документът Ипотпал цесия. Това е уредено преди всичко в чл. 96 от ЗМ, по силата на който правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, след определени от митническите органи условия, да бъдат прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим. Ипотпал цесия та намира приложение и при временното складиране на стоки, като чрез нея складодържателя или спедитора прехвърля задължението за даване на митническо направление върху получателя на стоката .
Ипотпал цесия та трябва да съдържа най-малко данните за:
1. Идентификация на стоките описани в нея (произход, количество, вид, тегло и др.)
2. Номера на Митническият манифест
3. Наименованието и данни за лицето собственик на стоките и/или нареждащо прехвърлянето
4. Наименованието и данни за лицето, придобиващо права върху стоките
5. Заверка от складодържателя, удостоверяваща наличието на описаното количество стоки в склада
6. Вида и номерата на съпътстващите стоката документи (фактура, товарителница, сертификати, разрешителни, застрахователни полици и т.н.)
7. Датите на издаване и на приемане на Ипотпал цесия та
Така оформена, Ипотпал цесия та се заверява с подпис и печат от издаващото я лице. При приключване на временното складиране на количеството стоки описани в дадена Ипотпал цесия, върху нея митническият служител отбелязва кода на митническото учреждение, даденото митническо направление (режим), номера или номерата на ЕАД за приключването и датата на разрешаване на вдигането на стоките.
цесия | стоката | фактура | сертификати | товарителница |
В тази ипотпал статия ще разгледаме TIR Карнет като понятие. Тук ще нахвърляме общите мисли на ипотпал автора за TIR Карнетът като документ и предназначение.
Карнетът ТИР (TIR CARNET) представлява международен транспортен гаранционен документ за обезпечаване на митнически вземания до 50 000 щатски долара така казва тази ипотпал страница. Издава се по силата на международна конвенция ТИР, под гаранцията на оправомощените за това организации - IRU (Международна асоциация на превозвачите), а за България - AEBTRI (Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата).
На практика карнетът ТИР е международен документ за транзит на стоки, под покритието на гаранцията, дадена от издаващата организация. Съгласно него се превозват стоки и товари с митнически печати и пломби, в автотранспортни средства или контейнери. Необходимо е горепосочените транспортни средства да са предварително одобрени по описаните от Конвенцията методи и да притежават валидно Свидетелство за митническа годност.
Въведена е строга отчетност на получените от асоциацията карнети ТИР, кога, за какъв автомобил, с какъв товар, за каква дестинация. Всички използвани и надлежно приключени и заверени от митницата карнети ТИР се отчитат незабавно в издаващата асоциация. В случай, че, карнетът не може да бъде използван в рамките на дадената му валидност, той може да бъде продължен с 1 месец чрез заверка от страна на асоциацията. Неизползваните към тази дата карнети подлежат на задължително отчитане.
Карнетът ТИР представлява книжка с твърди корици и съответен брой листа, наречени волети. Броят им се определя в зависимост от дестинацията на товара, но не по-малко от четири. За държавата изпращач, за всяка транзитно премината, както и за страната получател е необходимо наличието на една двойка волети, с различен цвят (бял и зелен) съответно за всяко изпращащо, транзитно входно, транзитно изходно и получаващо митническо учреждение. В долния край на волета е поставен контролен талон, наречен суше. Този контролен талон се попълва и заверява успоредно с откъсването на волета от съответното митническо бюро на вход или изход.
Като общо правило превозваните на митническата територия на Р България стоки под покритието на карнет ТИР се считат за чуждестранни. Българските стоки, предназначени за износ и поставени под покритието на карнета ТИР, запазват статута си на такива. Превозът на стоки под покритието на карнет ТИР от отправно митническо учреждение на митническата територия на Р България се допуска само ако превозът ще бъде международен.
Превозите под режим ТИР могат да се извършват през няколко отправни и получаващи митнически учреждения, включително в различни държави, като техния общ брой не може да бъде по-голям от четири. Съответно това могат да са: едно изпращащо и три получаващи, две изпращащи и две получаващи, три изпращащи и едно получаващо. Карнетът ТИР може да се оформя в получаващите митнически учреждения само ако е бил приет и оформен от всички предвидени отправни митнически учреждения. В тези случаи отделните партиди стоки се вписват ясно отделени чрез черта една от друга в манифеста на стоки те на всички волети, спазвайки последователността на товаренето или разтоварването. За всяко едно пътно превозно средство или контейнер се изготвя само един карнет ТИР, както и в случаите на превоз със съчленно пътно превозно средство (влекач с полуремарке или автомобил с ремарке).
Действието на системата ТИР може накратко да бъде представено чрез определен набор от процедури. С помощта на данните от попълнения от превозвача карнет ТИР митницата на действащото митническо бюро, където обикновено се извършват формалностите по износа, проверява товара. Тя запечатва товарното помещение, заверява карнета ТИР, откъсва един волет (белия екземпляр) и попълва съответното суше. Карнетът ТИР се връща на превозвача, който започва транспортната операция. При пресичане на границата в изходен митнически пункт, когато се напуска страната, митницата проверява пломбите, откъсва втори волет (зеления екземпляр) от карнета ТИР и попълва съответното суше. Превозното средство може да напусне страната и попълнените от митническите органи две сушета представляват доказателство за приключена операция ТИР за съответната страна.
Митническите органи могат да процедират по следния начин при извършване на проверки: изходното митническо бюро връща откъснатия волет (зеления екземпляр) на задействащото митническо учреждение. Там данните от получения волет се сравняват с данните от волета, задържан при задействането на карнета ТИР. В случай че изходното митническо бюро не е отразило забележки или резерви, операцията ТИР приключва за съответната страна и карнетът ТИР се счита за приключен без резерви.
В случай, че откъснатият от изходното митническо бюро волет съдържа резерви или ако същият не се върне на задействащата митница, задействащото бюро започва разследване с помощта на съответната гарантираща асоциация в страната, като информира асоциацията, че карнетът ТИР е бил приключен с резерви или изобщо не е бил приключен. Когато получените обяснения са незадоволителни за митницата, тя прилага Конвенцията ТИР и националното законодателство за определяне на дължимата на митницата сума. В случай, че събирането й от пряко дължащото сумата лице се окаже невъзможно, митническите власти предупреждават гарантиращата асоциация, че искът трябва да бъда покрит от нея. За всяка държава, през която преминава транспортът, се прилага система, аналогична на тази в задействащата страна. Оттам и изискването за броя на волетите в задействания карнет ТИР, винаги кратен на две.
Входната митница за всяка държава по транзита проверява пломбите и задържа един волет от карнета, като същото прави и съответната изходна митница. Двата волета се сравняват и транспортната операция е приключена за съответната страна или, в случай, че има констатирани нередности, волетите се подлагат на спомената по-горе процедура. Когато в приключващата страна входното и приключващото митническо бюро съвпадат, карнетът ТИР се обработва, като митницата задържа и двата волета от него, а стоката се прехвърля под друг митнически режим (митническо складиране, внос и т.н.).
Обикновено системата функционира по гореописания начин, но правото на всяка митница да извършва контрол се запазва. Ако митницата има подозрения за нарушение или контрабанда, а също и когато констатира нередовни пломби или има съмнение за фалшификация на карнета ТИР, тя може да провери стоката.
С цел осигуряване на по-ефикасен контрол митницата може да даде указания за маршрута, по който превозните средства биха били лесно различими благодарение на табелата TIR. Превозът трябва да бъде осъществен в разумен срок и време. Всеки превозвач по различни обективни причини като например наличието на форсмажорни обстоятелства, ако не спази дадените му срокове и направление, трябва да може да даде приемливи обяснения.
В случай на по-тежки произшествия - нарушена цялост на митническите пломби, пътно транспортно произшествие, частично или пълно унищожаване на стоката, превозвачът е длъжен да осигури съставянето на констативен протокол от най близките местни власти като осигури попълването на “Констативен протокол” в карнета ТИР. При подобни ситуации този документ дава правото на митническите власти да проведат свое собствено разследване.
Надявам се тази ипотпал статия да ви е била от полза.
TIR-Карнет | карнета-ТИР | AEBTRI | IRU | документ | стоки |
|
|
