|
Ипотпал в УНСС история и структура
Университет за национално и световно стопанство (ипотпал в УНСС) – история и структура .
Университетът за световно стопанство има над 85 годишна история. Създаден е като Балкански близкоизточен институт и Свободен университет за политически и стопански науки (СУПСН) с три отдела, 24 хонорувани преподаватели, 11 лектори по езици и 523 студенти, по-късно е преименуван последователно в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) и във Висш икономически институт (ВИИ) „Карл Маркс", днес Университетът за национално и световно стопанство е най-голямото държавно Висше икономическо училище в Република България и в Югоизточна Европа. В УНСС сe обучават близо 30 000 студенти в 7 факултета с 28 специалности в областта на икономиката, правото, управлението, международните отношения, информатиката, социологията и други за придобиване на образователно-квалификационните степени „специалист", „бакалавър” и „магистър" и на образователната и научна степен „доктор". Обучението се води от 524 преподаватели на основен трудов договор, от които 73 професори и 194 доценти с различни научни степени. Към университет а функционират Стопански Колеж (СК), Институт за следдипломна Квалификация (ИСК) и центрове за изнесено обучение. Всичко това определя ипотпал в УНСС като съвременно държавно висше училище, чиято образователна дейност и научно-изследователски достижения са намерили признание в много страни.
Началото на университет а е поставено през май 1920 г. от инициативна комисия от 11 видни професори, стопански дейци, историци, социолози, руски професори-емигранти и др.
Това е времето на разрастването на капиталистическите предприятия в индустрията, търговията, кредита и застраховането, време на основни промени в икономиката на страната. Особено бързо протичат процесите на концентрация на монополните форми на капитализма - създават се картелни организации, сформират се финансови групи около големи банки с чужди или с български капитали. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование у нас.
Така се стига до създаването през 1920 г. на Балканския близкоизточен институт, утвърден със заповед от министъра на народното просвещение под името „Свободен университет за политически и стопански науки" (СУПСН) с три отдела: дипломатическо-консулски, административно-финансов и търговско-стопански. Официалното откриване става на 10.10.1920 г. в аудитория 45 на Държавния университет в присъствието на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, ректора и деканите на Държавния университет и други служебни лица. Първоначално е решено да се приемат 350 студенти, но в края на първата учебна година техният брой достига 523, от Които само 17 жени. На 8 юли 1920 г. (на първото заседание на инициативната група) е приет първият устав на новото учебно заведение. На 15 юли същата година е избран с тригодишен мандат първият седемчленен академичен съвет, който избира за директор (ректор) на СУПСН проф. Стефан Савов Бобчев. Одобрен е първият учебен план и е извършено разпределение на лекциите между професорите. Привлечени са и нехабилитирани преподаватели и стопански дейци.
Избраният ректор - проф. Стефан Савов Бобчев, който остава такъв до края на живота си - 1940 г., е роден на 20 януари 1853 г. в гр. Елена. Проф. Бобчев е известен юрист, фолклорист, публицист, славяновед, голям родолюбец и русофил.
Популярността на Ст. Бобчев е резултат от високо патриотичната му дейност, присъща на неуморимите дейци на българското Възраждане, свързано с икономическото образование в страната.
Първото щатно разписание ни СУПСН е твърде ограничено - един директор (ректор), двама поддиректори (зам.-ректори), един секретар-ковчежник и един писар-разносвач. Заплатите и хонорарите съставляват средно около 75% от бюджета на университет а, като 80% от приходите са набирани от таксите за обучение.
Поради липса на материална база учебните занятия се водят в аудиториите на Държавния университет и на Търговската гимназия в София, а канцелариите се помещават в сградата на Славянското дружество на ул. „Славянска".
Използвайки натрупания опит, през юли 1921 г. ръководството на Свободния университет взема решение да се изработят и приемат постоянни учебни планове за трите отдела, които да се спазват от всички преподаватели, като всеки преподавател да представи план-програма за лекционния материал, който да се утвърждава от ръководството. На специални разширени заседания на АС са обсъдени характерът на семинарните занятия и методите за обучение на студентите по чужди езици. Разглеждана е успеваемостта на студентите, като през март 1922 г. е създаден фонд „Ст. С. Бобчев" за награждаване на „ученолюбиви студенти". През 1924 г. се открива цикъл от публични лекции за външни слушатели. По същото време се поставя и началото на „Търговския музей" - своеобразен кабинет по стокознание, попълван предимно с изпращани мостри от предприятия, главно с рекламна цел. Пристъпва се и към създаването на университет ска библиотека, чийто постоянен щатен библиотекар е назначен едва през ноември 1925 г.
Естеството на обучение и заетостта на студентите са очертани в съдържанието на учебните планове, приети за трите отдела на университет а на 8 март 1922 г. В тях са включени политическа икономия. основи на държавата и правото, финансова наука с финансово право, най-нова история на България и на Балканите, стенография, история на стопанския строй, счетоводство, стокознание, търговско смятане, сравнително гражданско право, конституционно право, административно право, статистика, съдебно право, политическа и стопанска география, търговска история, търговска кореспонденция, търговско и морско право, митническа политика, стопанска политика, стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията, пари-банки-борси-кооперации. стопанска аритметика, наука за балансите, западни езици и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1-2 часа седмично. За всеки курс се изискват практически занятия по 3 до 5 дисциплини при общ брой на дисциплините за целия тригодишен курс на обучение 30.
Началото на студентската организация е поставено в края на 1921 г. с избирането на комисия за изработване на проектоустав на „Студентско академично дружество при СУПНС", утвърден през март 1922 г. През 1926 г. е изработено първото знаме на студентското дружество с иконния образ на св. Иван Рилски, патрон на СУПСН, осветено на 1 ноември същата година.
Междувременно АС взима решение и за намиране на място за построяване на собствена сграда. През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул., „Раковски" 94 (сега 114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20, Която на първо време след ремонт е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно - на служители и преподаватели.
Само няколко години след създаването си Свободният университет укрепва организационно като частно висше учебно заведение със стопанско-правен профил. През есента на 1925 г. щатът му вече наброява 70 души, от които 34 преподаватели, 11 лектори, 15 служители и 10 души обслужващ персонал. Броят на студентите вече е между 1600 и 1800.
Следващият етап от развитието на СУПСН е свързан с периода на временната стабилизация и на кризата от 1929-1933 г. По това време ръководството на университет а поддържа линия на активна защита на буржоазния строй в страната. Взема определено становище по отношение на преподаването на обществено-политическите дисциплини, обръщайки внимание на Ньойския договор, на използването на картите на България „Национален дух" и др. Голяма част от преподавателите са отрицателно настроени към правителството на БЗНС. През пролетта на 1922 е. те, както и професорите в СДУ, прекратяват лекциите си, водени от „съображения за защита правата на университет ската автономия", по повод на Закона за народното просвещение на земеделското правителство в сила от 01.04.1922 г. През този период бюджетът на университет а значително нараства от увеличаване на учебните и на изпитните такси, от разширяване издаването на учебни помагала, от заеми и др. Привлечени са и нови преподаватели. По това време периодично се правят опити за организиране на следдипломна форма на обучение. Проведен е ревизорски банков курс с 33 участници (1928). Обсъжда се следдипломна специализация за подготовка на учители за търговски гимназии (1932). Наблюдава се и активизиране на международните връзки на университет а. Създадена е Златна книга за зачестилите гости на СУПСН от различни страни. Организирани са кооперативен студентски стол, студентска взаимопомощна каса (1928) и фонд „Студентски дом" при СУПНС (1930). Вземат се мерки за въвеждане на определен ред за хабилитиране, за подобряване на учебния процес, за повишаване дисциплината на преподавателите. През 1935 г. специално избрана комисия се занимава с поддържането на реда и с преподаването в Свободния университет. Същата комисия предлага въвеждане на четиригодишно обучение, установяване на пределна възраст за студентите, нов устав със сменено име на университет а и др. Всичко това е продиктувано от капиталистическото развитие на България и от необходимостта от повишаване равнището на висшето икономическо образование в страната.
Към края на кризата от 1929-1933 г. СУПСН започва да изпитва финансови затруднения, които принуждават ръководството на университет а да извърши съкращения в щата. В печата се появяват някои неблагоприятни отзиви за СУПСН най-вече по отношение равнището на преподаване, ниската посещаемост от страна на студентите, недостатъчния брой на часовете за лекции и др. През същия период е приет и публикуван ограничителен закон за частните висши училища (1938). Министерството на просвещението значително ограничава броя на приеманите в университет а студенти.
В Софийския държавен университет (СДУ) се създава Държавностопански отдел чрез разделяне на Юридическия факултет на университет а на две - Юридически отдел и Държавностопански отдел. В това прозира желанието за закриване на СУПСН и прехвърлянето му към СДУ, независимо че междувременно СУПСН се преименува във Висше специално училище за стопански и административни науки. През 1939 г. е намерен благоприятен изход благодарение на личните връзки на професорското ядро с министъра на финансите Добри Божилов и с Богдан Филов. Постига се споразумение СУПСН да подари имотите си на държавата и да се запази като държавно висше учебно заведение под наименованието Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН) с два отдела - финансов и административен. За директор (ректор) е назначен Димитър Добрев, роден през 1888 г. в гр. Котел, утвърден представител на икономическата наука у нас и по-конкретно в областта на счетоводната отчетност. В Свободния университет е професор от основаването до преустройството му в Дьржавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН), а от 1952 до 1957 г. - във ВИИ „К. Маркс"- София.
Започва нов етап в развитието на университет а, налагащ и определени промени, които да отразят преустройството на стопанския и политическия живот в страната. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през 1940-1941 г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли 1942 г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат и мотивите за създаването в СДУ на Държавен счетоводен отдел при Юридическия факултет, които на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в София за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през 1947 г., по силата на които се извършва сливане на ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския факултет на СДУ с 1650 студенти в Обединен факултет за стопански и социални науки при СДУ „Св. Климент Охридски". Новосъздаденият факултет с три отдела - Народностопански, Единичностопански и Статистико-планов, започва да функционира от 01.09.1947 г. Към него преминават множество видни икономисти, които дотогава са били в състава на Катедра „Политическа икономия" при Юридическия факултет на СДУ. За декан на факултета е избран проф. Д. Добрев, а за зам.-декани -доц. Евг. Каменов (по-късно доц. Дим. Хар. Димитров) и доц. Кирил Григоров.
От учебната 1947-1948 г. започва прилагането на нови учебни планове за студентите от първи курс, според които обучението през първата и втората година е почти еднакво за трите отдела. За трети и четвърти курс то вече е различно, като се изучават голям брой отраслови и практически дисциплини. В Единичностопанския отдел например се изучават повече отраслови счетоводства, стокознание, кооперативно право и др., а в Народностопанския - отраслови икономики, отраслова статистика и др. Предвиждат се допълнителни профили за специализация В ІІІ и IV Курс, които по-късно стават основата за създаването на по-тесни икономически специалности. Например в профила икономика на промишлеността се изучава промишлена политика, по-късно икономика на промишлеността, промишлена статистика и др. Разработват се и нови учебни програми за дисциплините, включени в съответните учебни планове. С тях се предвиждат значително повече часове за упражнения. В края на 1947 г. във факултета вече има 8 основни катедри, които през 1948 г. в резултат на определени субективни настроения се увеличават на 18, като численият състав на някои от тях включва само двама-трима преподаватели. Много скоро това се отчита като грешка и още в началото на 1949 г. се създава нова организационна форма - „съвети на Катедри". Формират се 6 съвета, като във всеки съвет членуват преподаватели от няколко сродни катедри. Всичко това налага привличането на нови преподаватели - асистенти, доценти и професори, за които се обявяват съответните конкурси. Поставя се и началото на аспирантурата като форма на организирана подготовка на млади научно-преподавателски кадри.
През есента на 1948 г. се изработват нови учебни планове за студентите от III и IV Курс. Чрез тях фактически организационно се оформят 6 специалности - Политическа икономия, Народностопанско планиране, Счетоводна отчетност, Финанси и кредит, Икономика на промишлеността, Икономика на транспорта.
Този количествен и качествен растеж на Стопанския факултет при СДУ и новите изисквания за подготовка на икономисти с висше образование налагат обособяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение. Това става през 1951 г. с Постановление на МС. По силата на това постановление Стопанският факултет се отделя от СДУ в самостоятелно висше училище с наименование Висш икономически институт „Карл Маркс" с четири факултета: Планово-статистически с три специалности - Политическа икономия, Народностопанско планиране и Статистика; Финансово-счетоводен с две специалности - Счетоводна отчетност и Финанси и кредит; Промишлено-транспортен също с две специалности - Икономика на промишлеността и Икономика на транспорта, и Търговски факултет със специалностите - Икономика на вътрешната търговия и Икономика на външната търговия. Броят на катедрите по това време е 15, като всяка от тях се числи към даден факултет в зависимост от специалностите, по които обучава студенти, и от дисциплините, които преподава. Катедра „22" е на пряко подчинение на ректора и на Министерството на народната отбрана. През есента на 1949 г. се открива задочната форма на обучение с годишен прием около 200-250 души.
През разглеждания период последователно ректори на института са: проф. Тодор Ненов (1952-1958), проф., академик Жак Натан (1958-1962), доц. Ангел Чаушев (1962-1966), проф. К. Григоров (1966-1970).
От 1952-1953 учебна година се въвежда вътрешната аспирантура, която дава възможност на много от тогавашните млади асистенти и преподаватели да защитят кандидатски дисертации и да повишат своята квалификация. Поставя се началото на студентската научна дейност под формата на студентски научни кръжоци. Разкриват се консултационни пунктове в някои градове на страната за провеждане на очни занятия и изпити със студентите от задочната форма на обучение. Наблюдава се и активизиране на научноизследователската дейност сред преподавателите в института, Като значително се повишава броят на публикуваните научни изследвания, монографии, статии в научни списания и студии в „Трудове на ВИИ „Карл Маркс", Които се издават като дву- или тритомен годишник след отделянето на ВИИ като самостоятелно висше учебно заведение. Тези публикации обаче в много от случаите са на незадоволително научно равнище. Характеризират се с дребнотемие и прекомерно цитатничество вместо със самостоятелна научна мисъл и научна критика.
Растящият брой на студентите през този период води до увеличаване на бюджета на института, на неговия преподавателски и обслужващ персонал и до необходимостта от нова или допълнителна материална база. През учебната 1958-1959 г. щатният преподавателски колектив вече наброява 114 души, от които 15 професори, 25 доценти, 42 преподаватели и 32 асистенти. Броят на хоноруваните преподаватели и асистенти е 32, а на учебно-помощния и на техническия персонал - 78 (през 1939-1940 г. - 11). Освен старата учебна сграда на ул. „Г. С. Раковски" № 114 и новата на ул. „Ст. Караджа" № 20 на института е дадена и бившата сграда на румънското училище в София на ул. „Екзарх Йосиф" № 14. Въпреки това материалната база на института се оказва недостатъчна и не дава възможност да се осигурят нормални условия за работа на отделните катедри и на преподавателите към тях. Това налага пред висшестоящите органи да се постави въпросът за построяване на нова сграда на института.
Учебната 1958-1959 г. се приема като начало на нов период в развитието на института, продиктувано от ускореното икономическо и културно развитие на страната. С цел да се подобри ръководството на института четирите факултета се обединяват в два: Общоикономически и Отрасловоикономически. Към всеки факултет се избира по един зам.-декан, отговарящ за задочната и за създадената по това време вечерна форма на обучение (1960). Създават се и някои нови катедри. През есента на 1959 г. например от катедра „Вътрешна търговия" се обособява катедра „Стокознание", която през 1964 г. се разделя на катедра „Стокознание" и катедра „Технология", а катедра „Математика" се обособява като самостоятелна, отделяйки се от катедра „Статистика" (1962). Отчитайки някои нови потребности на икономиката ни, учебните планове отново се преработват и се включват нови дисциплини като Международен транспорт и Застраховане - в специалностите Икономика на транспорта и Икономика на външната търговия; Математическо програмиране, Линейна алгебра, Теория на вероятностите и други математически дисциплини -В специалност Статистика; Механизация на отчетността - в специалност Счетоводна отчетност; Промишлено и трудово право - в специалност Икономика на промишлеността; Конюнктура на световните пазари и Втори западен език - в специалност Външна търговия, и др. По това време се въвежда и Висша математика за всички специалности, изучавана дотогава само от студентите от специалност Статистика. С това се дава необходимата подготовка на студентите за прилагане на внедряващите се вече нови математически методи на изследване и ръководене на икономиката. Пак по това време се вземат мерки за преодоляване на последиците от неоправданото раздробяване на учебните дисциплини, станало причина за увеличаването на броя на изпитите в някои специалности.
Съгласно новите учебни планове е определена норма за броя на изпитите на една изпитна сесия - максимум 4. Намалява се и общият брой на изпитите, резултат от обединяването на някои дисциплини, с полагането на един общ изпит -Обща икономическа география и Икономическа география на България, Обща стопанска история и Българска стопанска история, Теория на статистиката и Теория на счетоводната отчетност с отраслова статистика и отраслово счетоводство, западен език I и II година и руски език, също I и II година с изключение при специалност Външна търговия - с по един изпит за двете години. В резултат от всичко това седмичната учебна заетост вече е 25-28 часа, а общият брой на изпитите по време на следването е 32. Утвърждава се практиката за междусесийно явяване на изпити за задочниците, а по-късно и за студентите от вечерно обучение, разкрито в специалностите Счетоводна отчетност, Икономика на вътрешната търговия и Икономика на промишлеността.
През 1966 г. се създава катедра „Стопанско управление и машинна обработка на информацията", Която подготвя откриването от есента на 1967 г. към Общоикономическия факултет на нова специалност със същото наименование. Една година по-късно - през учебната 1968-1969 г., се открива профил Социология към катедра „Политическа икономия" - израз на стремежа към модернизиране на висшето икономическо образование.
Постепенно започва да се утвърждава следдипломното обучение за квалификация и преквалификация на завършилите висше икономическо образование (1967-1969). Организират се курсове за обучение на определени категории служители от различни министерства и ведомства - Министерство на външната търговия, Министерство на транспорта и съобщенията и др. През 1969 г. организационно тази форма на обучение се обособява като школа, по-късно като отдел, а след това като Институт за следдипломна квалификация (ИСК) с отделен щат на пряко подчинение на ректора и на АС на ВИИ "К. Маркс” (сега ипотпал в УНСС ). През 1969-1970 г. завършва работата с първия курс на школата за системорганизатори. За първи директор на школата, след това декан на отдел и зам.-ректор е назначен доц. д-р инж. (по-късно проф. д.ик.н.) Димитър Димитров. Днес дейността на ИСК е изключително разнообразна по отношение на научните области на квалификация и преквалификация на специалисти от различни области.
Съответните периоди от развитието на ВИИ, а по-късно на ипотпал в УНСС са тясно свързани с имената на известни наши икономисти - ректори на ВИИ и на ипотпал в УНСС: проф. д.ик.н. Давид Давидов (1972-1975); проф. д.ик.н. Иван Илиев (1976-1977); проф. д.иК.н. Григор Ваклиев (1978-1979); проф. д.ик.н Михаил Савов (1979-1980); проф. д.ик.н. Данаил Данаилов (1980-1987); проф. д.иК.н. Ст. Савов (1987-1989); проф. д.ик.н. Михаил Динев (1989); проф. д.ик.н. Лалю Радулов (1990-1993); проф. д.ик.н. Камен Миркович (1993-2004); проф. д-р Борислав Борисов(от 2004).
Завършили ипотпал в УНСС или работили като преподаватели в университет а са видни наши държавни дейци от последните години - министър-председатели: проф. д.ик.н. Любен Беров, доц. д-р Иван Костов, г-н Стефан Софиянски, г-жа Ренета Инджова.
През тези периоди основните насоки за развитието на учебната и на научноизследователската дейност, на международното сътрудничество, на финансовата политика и на института като цяло се определят от мандатните програми на съответните ръководства, както и от разработените правилници и наредби за дейността на университет а, за научноизследователската и за учебната работа, за дейността на Информационния център с библиотека (ИЦБ), на издателството към университет а, за атестирането на преподавателите и за провеждането на конкурси за хабилитиране на научноизследователските и научно-преподавателските кадри.
По същото време АС на заседанието си от 27.04.1990 г. взема решение институтът да се преименува в Университет за национално и световно стопанство (УНСС ). Предложението се утвьрждава от Народното събрание на РБ с решение за създаване и преобразуване на Висшите училища (ДВ, бр. 68 от 26.07.1995 г.). През същата година с решение на АС от 31.05.1995 г. е утвърдена новата факултетна структура на университет а. Създадените преди това департаменти, които довеждат до неоправдано раздробяване на основните структури на университет а, се трансформират в седем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Отрасловоикономически, Икономика на инфраструктура та, Международна икономика и политика, Управление и информатика и Юридически. Извършено е и ново разпределение на специалностите. Създадени са нови катедри, както и филиали на УНСС във Враца, Хасково, Монтана, Ловеч и Силистра, които през 1998 г. са преименувани в центрове за изнесено обучение. Институтът за следдипломна квалификация и Стопанският Колеж се утвърждават като самостоятелни звена към УНСС. Бизнесфакултетът се преобразува в Център за междууниверситет ско обучение. С Постановление на МС № 80 от 07.08.1997 г. на УНСС се предоставят за безвъзмездно стопанисване и управление 9 жилищни блока - общежития, и принадлежащите към тях библиотека, складове и студентски столове.
Днес УНСС разполага и със значителна материално-техническа база. Основната сграда е разположена върху 10 500 м2 застроена и 29 000 м2 разгърната площ. Университетът разполага с 658 помещения, от които 112 учебни зали, 18 компютърни кабинета и специализирани лаборатории по стокознание, 367 работни кабинета и др. В основната сграда се помещават също: Информационен център с библиотека. Учебен изчислителен център, Университетско издателство „Стопанство", Печатна база, книжарница, стол-ресторант, бюфети и др. Учебно-спортният център „Икономист" е с обща разгърната и застроена площ от 10 500 м2 и с подходящо оборудване: игрални и рехабилитационни зали, тенискортове, спортни игрища и др. Пред завършване е Учебно-оздравителната база в с. Равда с 1100 м2 застроена и 5450 м2 разгърната площ.
Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „специалист", „бакалавър", „магистър" и на образователната и научна степен „доктор". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на икономиката и управлението, съобразени с научната и образователната политика на страната и с изискванията за изпреварваща подготовка на висококвалифицирани кадри за новите области и направления на науката и за обществената практика в съответствие с традициите и ценностите на българското висше образование, световния опит и съвременните образователни тенденции на водещите университет и. Получените в УНСС знания, умения, опит и квалификация съответстват на световните стандарти за качество на обучението и са гаранция за успешна адаптация и ефективна реализация на неговите възпитаници в динамично променящата се стопанска и обществена практика.
Мисията на УНСС се вписва напълно в научната и образователната политика на страната. Трайната тенденция за динамично нарастване на броя на кандидат-студентите през последните пет години е доказателство, че българската общественост е достатъчно информирана за възможностите на ипотпал в УНСС да оказва висококачествени научни и образователни услуги чрез своя ерудиран научно-преподавателски потенциал от професори, доценти и асистенти. |
|
