Кратка история на PHP

PHP (пълно название PHP: Hypertext Preprocessor) е понастоящем най-популярния сървърен (server-side) скриптов език. Създаден е през 1994 от датчанина Размус Лердорф (Rasmus Lerdorf). Първото му приложение е било скрипт, който следял посетителите на личната страница на Лердорф. Първата версия на езика била наречена Personal Home Page Tools 1. Към средата на 1995 функционалността на езика е подобрена и той започва да се нарича PHP/FI (съкращение от Personal Home Page/Forms Interpreter), което всъщност е втората версия на езика (PHP 2).

С течение на времето все повече ентусиасти започват да се включват в проекта на Лердорф и езика набира все по-голяма популярност. Около средата на 1997 PHP е бил ползван в около 50 000 уеб сайта. По същото време езика е пренаписан от Зеев Сураски (Zeev Suraski) и Анди Гутманс (Andi Gutmans)- пренаписаната версия получава названието PHP 3. От този момент нататък PHP започва да се превръща в най-популярния език за динамични уеб разработки.

През 2000 година се появява версия PHP 4. По това време PHP вече е бил използван в изграждането на около 5 милиона сайта. Версията PHP 5 е пусната през 2004 г. През 2005 г. цифрата на сайтовете използващи PHP е близо 25 милиона.

В основата си синтаксиса на PHP е близък с този на езиците C, Java и Perl, но в сравнение с тях PHP е значително по-опростен и по-гъвкав.

Основната база данни с информация за езика в интернет е официалния сайт www.php.net

Схемата на работа на php е следната: посетител отваря някаква php страница в интернет и браузъра изпраща заявка към сървъра. PHP скрипта се изпълнява на сървъра и връща резултата на браузъра. Като краен резултат посетителя вижда на монитора си изобразеното на php страницата. Това което вижда посетителя обаче е обикновен html документ. Ако отвори сорса на страницата в него посетителя няма да види нито един php елемент, нищо друго, освен html код. PHP кода, който е генерирал страницата в браузъра, остава напълно скрит от очите на посетителя.

PHP кода може да се пише директно в HTML документа, т.е. между html таговете. Също така html тагове могат да се включват в PHP кода. Това прави от езика изключително гъвкав инструмент за манипулиране на уеб документи.

PHP улеснява редактирането на съдържанието на уеб страницата, като се актуализира съдържанието на базата данни, вместо да се променя самият HTML код; създава страници, които да бъдат настроени така, че да показват само това, от което се интересува конкретният потребител; показване и промяна на базите данни, съдържащи се в уеб страницата и възможност за манипулация за базата данни в тях, като елементите се сортират в произволен ред или като се покаже тяхното множество; създаване на страници, които се ротират чрез поредица от различни графики; получаване на данни от потребител и връщане на информация към него в зависимост от тези данни.

За да напишете някакъв html документ не ви е нужно нищо друго освен текстов редактор и браузър. След като се напише кода браузърът веднага ще покаже html документа.

За да може да се изпълни един php скрипт обаче са необходими освен браузър още 2 компонента: сървър и специален софтуер - php интерпретатор. Това е така, тъй като за разлика от html, който се изпълнява в браузъра, PHP се изпълнява на сървъра.

При обикновенните .html файлове HTTP сървъра просто предава съдържанието на файла към браузъра. Той не прави опит да разбете или обработи файла, това е работа на браузъра. Файлове с разширение .php се обработват по различен начин. Те се сканират за PHP код. Уеб сървъра стартира в HTML режим - приема факта, че файлът съдържа HTML, CSS, PHP, обикновен текст или някакъв друг текст, който трябва да се изпрати към браузъра без да се интерпретира от сървъра. Когато се достигне до PHP таг, който се използва за излизане от HTML кода, сървърът преминава в PHP режим.
Когато HTML сървърът достигне до някой от тези механизми, той трябва да започне да обработва вложения код като PHP скрипт. Сървърът изпълнява PHP кода и изпраща изпълнението на скрипта към браузyра като част от документа.
Когато се достигне до затварящия PHP таг, уеб сървърът се връща в HTML режим и продължава да изпраща съдържанието на документа към браузъра, без да се извършва обработка от страна на сървъра. Възможно е да има произволен брой PHP тагове, вградени в HTML кода.