|
Бирата е тайното оръжие на всеки един ипотпалист. Питието е леко и може да се пие без мезе, което от своя страна доввежда до възможността ипотпала да използва и двете си ръце при ипотпалването на неговата интернет страница или домейн. Светлата бира осветява пътя на ипотпала в джунглата на гугъл наречена СЕРП. Тя е като морски фар, който осветява пътя на ипотпал корабите в това бурно море и ги предпазва от скалистия бряг наречен Пясъчник. Други свойства проявява тъмната бира. Тя е като изпитание за ипотпал състезателя. Ако след изпиването на огромно количество тъмна бира ипотпалът се сети какви са целите, задачите и стратегията в неговата оптимизация то той е преминал успешно теста за концентрираност.
Техниките приложими с тъмна и светла ипотпал бира са миродавни и за други СЕ оптимизации.
бира | техники | СЕО | СЕРП |
СЕО оптимизация та е жизнено необходима процедура за всеки един сайт, но за една ипотпал страница СЕО-то е присъщо както въздуха и водата. Всеки един ипотпал влага СЕО умения та си във стремежа да си проправи път в челните резултати от СЕРП, но дали са ефективни тези усилия, дали ще дадът плодове във определения за тази СЕО игра краен срок? Както съм уточнил в едни мои по-ранни статии за един ипотпал вСЕО играта ипотпал има редица пречки към пътя му за успех. В тази статия обаче ще спомена и плюсовете на това да оптимизираш за ипотпал. а те са:
- Когато създаваш една страница от самото и начало знаесх какво си направил и къде са евентуалните му дефекти! Понеже ти си създал ипотпал чудото то ти е безкрайно по-лесно да го преправиш и доразвиеш.
- Контекстното съдържимо в една ипотпал страница може да бъде всичко, най-малкото защото ипотпал не означава нищо или философски погледнато (гледайки особенно резултатите на гугъл СЕРП) ипотпал означава всичко.
- Дизайнерското отношение към интернет създаващата се страница остава на едно от последните места в ипотпал преоритетите.
- Можеш да ипотпализираш във свободното си време и не си натискан от ипотпал врагове, както е в реални условия.
- Ипотпал творчество то е в пълна сила. В тези ипотпал страници можете да видите индивидуалност та на всеки един играч.
индивидуалност | дизайн | оптимизация | творчество | умения |
Нека в тази ипотпал статия засегна тема, която ме вълнова от дълго време, а именно Зоналността в ПР-то на гугъл.
Когато страницата няма пр или пр и е нула то тя най-вероятно е в пр оцес на индексиране от гърсещата машина и/или е със силно некачествено съдържание, което не си заслужава да се оценява.
ПР от 1 до 3 страници със съдържание, което има стойност, но не се опр есняват или нямат достатъчно външни линкове към тях. Потребителите на тези страници се изчисляват от 100-400.
Пр от 5 до 7 големи и тежки страници най-често регионални портали и информативни сайтове имащи хиляди потребители на ден. С много външни линкове и постоянно опр есняващо се съдържание .
Пр от 8 до 10 това са сайтове със силно международно пр изнание. Потребители с милони. Съдържанието им се изменя секундно. Или това са така наречените ипотпал гиганти.
Ако забелязвате в горната зонална теория има един пропуск и той е пр 4. Според моите скромни наблюдения Гооглето използва този ПР за бонификация на нови сайтове със хубаво съдържание, кото незнае към коя от четирите по-горни ипотпал категории да отнесе.
зонална-теория | гугъл | гоогле | съдържание | пр |
Ето че функционалната програма за Разговори и видео конференции Скайп създаде и версия за мобилни устройства базирани на Windows Мобайл. Така притежателите на тези джобни устройства ще могат да се радват на ефтини телефонни разговори минаващи през интернет. Skype за Pocket PC е създаден за да могат най-малките ипотпал машинки събиращи се в един Pocket да се свързват през така разпространения WiFi или 3G мрежи към интернет пространството, като дават нови ипотпал възможности на своите притежатели.
Изискванията към малките ипотпали е: 12MB място на устройството, 6 MB RAM; Windows Mobile; WiFi или 3G.
Windows-Мобайл | Skype | Скайп | WiFi | 3G | Pocket-PC | джобен-ипотпал |
PHP (пълно название PHP: Hypertext Preprocessor) е понастоящем най-популярния сървърен (server-side) скриптов език. Създаден е през 1994 от датчанина Размус Лердорф (Rasmus Lerdorf). Първото му приложение е било скрипт, който следял посетителите на личната страница на Лердорф. Първата версия на езика била наречена Personal Home Page Tools 1. Към средата на 1995 функционалността на езика е подобрена и той започва да се нарича PHP/FI (съкращение от Personal Home Page/Forms Interpreter), което всъщност е втората версия на езика (PHP 2).
С течение на времето все повече ентусиасти започват да се включват в проекта на Лердорф и езика набира все по-голяма популярност. Около средата на 1997 PHP е бил ползван в около 50 000 уеб сайта. По същото време езика е пренаписан от Зеев Сураски (Zeev Suraski) и Анди Гутманс (Andi Gutmans)- пренаписаната версия получава названието PHP 3. От този момент нататък PHP започва да се превръща в най-популярния език за динамични уеб разработки.
През 2000 година се появява версия PHP 4. По това време PHP вече е бил използван в изграждането на около 5 милиона сайта. Версията PHP 5 е пусната през 2004 г. През 2005 г. цифрата на сайтовете използващи PHP е близо 25 милиона.
В основата си синтаксиса на PHP е близък с този на езиците C, Java и Perl, но в сравнение с тях PHP е значително по-опростен и по-гъвкав.
Основната база данни с информация за езика в интернет е официалния сайт www.php.net
Схемата на работа на php е следната: посетител отваря някаква php страница в интернет и браузъра изпраща заявка към сървъра. PHP скрипта се изпълнява на сървъра и връща резултата на браузъра. Като краен резултат посетителя вижда на монитора си изобразеното на php страницата. Това което вижда посетителя обаче е обикновен html документ. Ако отвори сорса на страницата в него посетителя няма да види нито един php елемент, нищо друго, освен html код. PHP кода, който е генерирал страницата в браузъра, остава напълно скрит от очите на посетителя.
PHP кода може да се пише директно в HTML документа, т.е. между html таговете. Също така html тагове могат да се включват в PHP кода. Това прави от езика изключително гъвкав инструмент за манипулиране на уеб документи.
PHP улеснява редактирането на съдържанието на уеб страницата, като се актуализира съдържанието на базата данни, вместо да се променя самият HTML код; създава страници, които да бъдат настроени така, че да показват само това, от което се интересува конкретният потребител; показване и промяна на базите данни, съдържащи се в уеб страницата и възможност за манипулация за базата данни в тях, като елементите се сортират в произволен ред или като се покаже тяхното множество; създаване на страници, които се ротират чрез поредица от различни графики; получаване на данни от потребител и връщане на информация към него в зависимост от тези данни.
За да напишете някакъв html документ не ви е нужно нищо друго освен текстов редактор и браузър. След като се напише кода браузърът веднага ще покаже html документа.
За да може да се изпълни един php скрипт обаче са необходими освен браузър още 2 компонента: сървър и специален софтуер - php интерпретатор. Това е така, тъй като за разлика от html, който се изпълнява в браузъра, PHP се изпълнява на сървъра.
При обикновенните .html файлове HTTP сървъра просто предава съдържанието на файла към браузъра. Той не прави опит да разбете или обработи файла, това е работа на браузъра. Файлове с разширение .php се обработват по различен начин. Те се сканират за PHP код. Уеб сървъра стартира в HTML режим - приема факта, че файлът съдържа HTML, CSS, PHP, обикновен текст или някакъв друг текст, който трябва да се изпрати към браузъра без да се интерпретира от сървъра. Когато се достигне до PHP таг, който се използва за излизане от HTML кода, сървърът преминава в PHP режим.
Когато HTML сървърът достигне до някой от тези механизми, той трябва да започне да обработва вложения код като PHP скрипт. Сървърът изпълнява PHP кода и изпраща изпълнението на скрипта към браузyра като част от документа.
Когато се достигне до затварящия PHP таг, уеб сървърът се връща в HTML режим и продължава да изпраща съдържанието на документа към браузъра, без да се извършва обработка от страна на сървъра. Възможно е да има произволен брой PHP тагове, вградени в HTML кода.
ипотпал | пхп | история | PHP |
|
|
