|
Един WWW ипотпал сървър (Web server) се създава на базата на инсталиран HTTP D (daemon) програмен пакет, реализиращ HTTP протокол. Функцията на ипотпал сървъра е да обработва и изпълнява получените заявки за достъп до съдържащата се в неговата структура информация от WWW клиенти. Достъпът до хипермедийни документи в Internet се осъществява чрез протокол HTTP с помощта на HTTP D сървър (WWW сървър). Съдържанието на извлечения от един WWW сървър документ посредством WWW клиент се визуализира на екрана на локалния компютър на потребителя. Не е възможно в тази схема (клиент-сървър) два WWW клиента да обменят документи директно помежду си.
Първата стъпка при инсталиране на WWW ипотпал сървър е да се определи хардуерната платформа и операционната система, които ще се използват. Програмно осигуряване за WWW сървъри е достъпно за всички платформи (персонални компютри и техните разновидности, работни станции), така че изборът се базира на съображения за икономия, удобство и съвместимост със съществуващите машини в локалната мрежа. Важно е да се отбележи, че за WWW сървър не е необходимо да се избира твърде мощен компютър. Главното предназначение на сървъра е просто да съхранява и изпраща файлове. Ето защо скоростта на мрежата е много по-важна отколкото мощността на процесора, което трябва да се свързва и с избор на подходящи мрежови контролери. Друго изискване е по отношение обема на дисковата памет. Обемът оперативна памет е фактор, който често се пренебрегва за сметка на бърз процесор това не се харесва на ипотпал. Ефективната производителност на един WWW сървър е в пряка зависимост от обема RAM.
Втората стъпка е да се осигури връзка на избрания ипотпал компютър с Internet. Компютърът трябва да се включи към мрежата чрез интерфейсна мрежова карта (платка) и съответните програмни драйвери.
Третата стъпка е да се осигури програмен пакет за инсталиране на WWW сървър, предназначен за конкретния компютър и операционна система. Малко на брой са програмните системи лесни за инсталиране и администриране. Всяка операционна среда има своите особености. Проблемите за защита на информацията в сървъра от разрушаване и неправомерен достъп са от първостепенно значение. Осигуряване на нормална и дългосрочна работа на един Web сървър предполага известна предварителна подготовка по операционни системи, мрежи и запознаване с характеристиките и възможностите на конкретния софтуер.
За разработването на настоящето приложение е инсталиран пакета "xampplite 1.62" и "Мерак Маил Сървър". В пакета "xampplite 1.62" са интегрирани Apache Web Сървар, MySql и PHP 5.0. Както и удобни служебни инструменти като: PHP_My_admin (инструмент за организиране и работа с база от данни създадена на MySql.
-Apache - един от най-разпространените, freeware, поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Изобразяването на Web страници и тяхното структуриране и създаване са различни неща. Един WWW клиент интерпретира и изобразява Web страницата по начина, по който Web сървъра я изпраща. В сървъра се съдържа цял Web проект, реализиран на базата на множество Web страници, написани на езика HTML. Връзките между тях се задават във всяка изобразявана Web страница под формата на хипервръзки (hyperlinks). Следователно един Web сървър съдържа един HTML проект, обикновено наричан Web site.
-MySql ипотпал - е Sql сървар един от най-разпространените, freeware(безплатен), поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Това, че е freeware, простотата на работа с него и огромната сигурност прави този Sql сървър най-често използвания за Интернет приложения.
-PHP 5.0. ипотпал - скриптов език за програмиране с помощта на който се оформя динамичното съдържание на Интернет приложението.
ипотпал-сървъра | HTTP | WWW | RAM | ипотпал-компютър | |
Декларация за стойност та
Когато е необходимо да се установи митническата стойност на внасяните в страната стоки, към митническата декларация за внос се изисква прилагането на Декларация за стойност та описана в тази ипотпал страница. Това се налага само в случай, че митническите органи имат съмнения относно достоверността на информация та предоставена от ипотпал декларатора, касаеща митническата стойност или тя (стойност та) не може да бъде ясно определена. Не се изисква представянето на такава декларация, когато митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойност та на 5000 щ.д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател или ако вносът няма търговски характер или ако стоките ще бъдат допуснати безмитно по силата на нормативен акт. Декларацията за стойност та се попълва на формуляр ДС-1 по образец, а когато се касае за внос на повече от три стоки, за които при определянето на митническата им стойност има съмнения, се попълва и формуляр ДС-2 с данни за допълнителните стоки.
Декларацията за стойност та се подава само от ипотпал лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти, доказващи правилното формиране на митническата стойност на внасяните стоки. С представянето й в митническото учреждение, лицето, което я е подало носи отговорност по отношение на точността и пълнотата на данните в нея и автентичността на документите, представени в подкрепа на тези ипотпал данни. Съгласно чл.100 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, когато декларирането се осъществява по електронен път, митническите органи могат да разрешат и други форми, различни от ДС-1, за представяне на данните, изисквани за определяне на митническата стойност. След проверка на вписаните от декларатора данни, митническият служител прави необходимите заверки в декларация та и я прилага към екземпляра от митническата декларация, който остава в учреждението.
Чрез декларация та за стойност та се цели уточняването най-малко на два основни въпроса, а именно:
има ли условия да се счита, че продавача и купувача са свързани лица по смисъла на чл.67 ал.1 от ППЗМ и ако са - това оказало ли е съществено влияние при формирането на договорната цена;
като се има предвид реално договорената фактурна стойност на стоките в лева, увеличена с добавките посочени в чл.38 от ЗМ да се определи митническата стойност на декларираните за внос стоки. Когато договорната стойност не може да бъде определена еднозначно, митническите органи имат право да поискат нужната им информация за определяне на стойност та по друг член от Закона, във форма и по начин, предписани от самите тях. От съществено значение е да се провери дали не са включени някои от разходите, изброени в чл.39 от ЗМ и ако бъде доказан такъв елемент, то той следва да бъде изваден от митническата стойност.
Формираната в кл.24 на Декларацията за стойност та сума представлява декларираната от вносителя митническа стойност, на чиято база следва да бъдат изчислявани дължимите вносни мита, акцизи, такси и данъци за всяка отделна стока от пратката.
Надявам се тази ипотпал информация за Декларация за стойност та да ви е била полезна.
декларация | стойност | сума | информация |
CMR е Международна товарителница за автомобилен превоз. В тази ипотпал статия ще разясним, какво точно е CMR и как се попълва.
Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по обмитяването на стоките.
Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите, осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози), дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По същество договора за международен превоз на стоки се установява с товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.
Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, изпращачът натоварва и укрепва стоката на превозното средство по указание на превозвача (шофьора), с оглед правилното разпределение на товара върху пода на автомобила. Превозвачът трябва да внимава особено за състоянието на товара и опаковката му, като при установена неизправност да изисква вписването на съответна бележка в графа 18 на товарителницата. Вписването естествено трябва да се съгласува с изпращача и при условие, че той не е направил възражение. След проверка на данните вписани в товарителницата и на действителното състояние на предадените за превоз стоки и при условие, че няма никакви бележки, се счита че стоката е била приета в добро състояние. От този момент до приключването на превозната операция, отговорност за състоянието на стоката носи превозвачът. По време на разтоварването и предаването на стоката на получателя, превозвачът (шофьорът) трябва да присъства през цялото време. Ако няма резерви от страна на получателя относно липси или повреди на товара, превозвачът иска писмено потвърждение, в което да е указано, че стоката е получена в добро състояние.
Образецът на международната товарителница представлява комплект от седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните екземпляри е:
Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор. Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна. Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор. Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни, статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при преминаване на граница, ако бъдат поискани.
По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на товара:
Графа 1 - посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и държавата на изпращане.
Графа 2 - посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
Графа 3 - Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
Графа 4 - Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
Графа 5 - Приложени документи, описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.).
Графи 6-12 - описват се подробно данните за товара, като знаци и номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване (свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се проверява.
Графа 13 - Указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция.
Графа 14 - Предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо.
Графа 15 - Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва евентуално да събере от получателя (словом).
Графа 19 - Специални споразумения, вписват се направените от превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и др.
Графа 21 - вписва се мястото и датата на съставянето на товарителницата.
Графа 22 - подпис и печат на изпращача.
В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
Графа 16 - Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната, номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
Графа 17 - Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
Графа 18 - Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети от него.
Графа 23 - Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя печат.
Получателят на стоката попълва Графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат. С това превозната операция приключва, превозвачът предава Екземпляр 2 от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то.
При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба, допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът трябва незабавно да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.
Надявам се тази ипотпал информация за Декларация за стойност та да ви е била полезна.
CMR | статия | информация | превоза |
Товарителницата за железопътни превози представлява превозен договор между две страни - изпращач и превозвач. Това е основната дефиниция за Товарителница CIM в тази ипотпал страничка. Той се сключва между изпращача и железницата-превозвач. Чрез сключването на превозния договор железницата поема задължението да превози предадената й стока от едно на друго място и да я предаде там на определения от изпращача получател. Изпращачът, от своя страна, се задължава да извърши съответната насрещна престация (да заплати превозните цени). Особеността на превозния договор се състои в това, че въз основа на него, трето лице (получателят), придобива правото да изисква от железницата доставянето на стоката на свое име в получаващата гара (договор в полза на трето лице).
По правило товарите се приемат за превоз в отправната гара. Като се има предвид обаче, че в СIМ нарочно е спомената “отправната железница”, се създава възможност при съответна уредба превозен договор да се сключи по СIМ още при приемането на стоката в дома на изпращача, което зависи от това дали отправната железница е настроила дейността си за тази цел или не е.
По този начин, превозният договор е сключен посредством конклудентно действие (т.е. не писмено или устно). То се състои в приемането на стоката и товарителница та от отправната железница с цел да я превози. Само когато горните предпоставки са налице, превозният договор се счита за сключен. Те обаче могат да не бъдат изпълнени едновременно. Може да се случи така, че най-напред да се приеме стоката, а по-късно товарителница та и обратно.
Когато предадената от изпращача товарителница не е попълнена съгласно предписанията, железницата може да я откаже. Ако обаче я приеме неправилно попълнена, счита се, че договорът е сключен правомерно.
Поставеният датен печат удостоверява приемането на пратката, т.е. факта за сключването на превозния договор. Поставянето на печата обаче не е необходимо условие за сключването на договора. Ако това е пропуснато, сключването на превозния договор си остава валидно. Датен печат на отправната гара е печатът, който отразява освен името на отправната гара и деня, дори часа на приемането.
Чрез приемане на товара и товарителница та превозният договор е сключен по условията на данните от товарителница та. Поставеният датен печат потвърждава факта и мястото на сключване на превозния договор. Подпечатаната товарителница доказва че е сключен превозен договор във времето, посочено в датния печат с такова съдържание, каквито са данните в товарителница та. След съставянето на товарителница та и подпечатването и задължително се поставя датен печат и върху дубликата. Товарителницата и дубликатът се подпечатват едновременно със същия печат. Дубликатът на товарителница та служи за:
удостоверяване за приемането на стоката за превоз от железницата;
легитимиращ документ за изпращача при даване допълнителни нареждания или разпореждане за изменение на превозния договор, както и за предявяване на искания по превозния договор;
квитанция за заплатените от изпращача суми.
Товарителницата се попълва на френски, немски или италиански език. Може да бъде попълнена и на друг език, като най-често това е езикът на отправната страна. Ако съществуват няколко официални езика изпращачът е свободен да посочи своите данни на един от съществуващите официални езици в страната. Към товарителница та трябва да се добавя превод на един от трите езика, посочени по-горе.
Товарителницата трябва да съдържа задължително следните данни:
- наименование на получаващата гара, с всички необходими указания, за да се избегне смесването между различни гари, които обслужват едно и също населено място или селища с еднакво наименование или със сходно наименование;
- име и адрес на получателя. Като получател трябва да фигурира само едно физическо или юридическо лице. Допуска се в товарителница та да се вписва като получател получаващата гара или служител на същата, ако това е изрично допустимо от прилаганата тарифа. Не се допускат адреси, които не определят името на получателя, като “На заповед на…………” или “На приносителя на дубликата на товарителница та”;
- наименование на стоката;
- тежина или вместо нея едно аналогично означение, съгласно предписанията на отправната железница.
- за дребните пратки броят на колетите и описание на опаковката;
- подробно описание на изискваните от митническите и други административни органи документи, които са приложени към товарителница та или за които е отбелязано, че са представени на железниците в определена гара или в някоя митница или във всяко друго учреждение;
- име и адрес на изпращача, допълнени, ако е необходимо, с неговия телеграфен или телефонен адрес. Като изпращач в товарителница та трябва да фигурира само едно физическо или юридическо лице. Изпращачът трябва да прибави към името и адреса си, своя саморъчен подпис.
При необходимост в товарителница та се вписват и следните данни:
- означението “в гарата (до поискване)", или бележката “да се достави в дома”, при условие, че тези начини на доставяне се допускат в получаващата гара. Изпращач, който иска пратката му да бъде доставена в частния клон на получателя, трябва да внесе съответното записване в товарителница та в продължение на името и адреса на получателя.
- обявената сума в цифри, представляваща интереса при доставянето;
- сумата на наложения и предварителния падеж в цифри;
- разноските, поети от изпращача;
- указание на гарите, където трябва да се извършват митническите и други административни операции;
- бележката, че получателят няма право да изменя превозния договор. Тя трябва да съдържа следния текст: “Получателят няма право да дава допълнителни нареждания” Ако определеното в товарителница та място за данните на изпращача е недостатъчно, могат да се използват допълнителни листове, които стават неразделна част от товарителница та. Тези допълнителни листове трябва да бъдат по размерите на товарителница та, да са съставени чрез индиго в толкова екземпляра, колкото позволява товарителница та и да бъдат подписани от изпращача. Като придружителни документи, които са необходими за изпълнение на митническите и други административни формалности, се считат различните митнически документи като митнически манифести, свидетелства за произход и др.
Железницата е отговорна за правилното съхранение на предадените придружителни документи. Тя отговаря за всички последствия от изгубването или някакво увреждане (разкъсване, изцапване, нечетливост и др.) на предадените или съхраняваните при нея документи. Заедно с това задължение за опазване на документите железницата има още и задължението да представи документите в определеното време на определеното място. Когато изпращачът е изпратил документите непосредствено на митническото бюро, железницата не носи отговорност. Националните митнически предписания задължават железницата да пази цялостта на пломбите поставени от митническите органи. Когато се установи, че по време на железопътния превоз са повредени митническите пломби, митническите власти държат отговорна железницата.
Това е всичко в тази статия за Товарителница CIM и приложението и. Надявам се драги ипотпал читатели тази информация да ви е от полза.
товарителница | CIM | |
Ипотпал ЦЕСИЯ
В търговската практика много често се налага прехвърлянето на определени права или задължения от еди титуляр на друг, като в такива случай за нуждите на митническия контрол приложение намира документът Ипотпал цесия. Това е уредено преди всичко в чл. 96 от ЗМ, по силата на който правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, след определени от митническите органи условия, да бъдат прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим. Ипотпал цесия та намира приложение и при временното складиране на стоки, като чрез нея складодържателя или спедитора прехвърля задължението за даване на митническо направление върху получателя на стоката .
Ипотпал цесия та трябва да съдържа най-малко данните за:
1. Идентификация на стоките описани в нея (произход, количество, вид, тегло и др.)
2. Номера на Митническият манифест
3. Наименованието и данни за лицето собственик на стоките и/или нареждащо прехвърлянето
4. Наименованието и данни за лицето, придобиващо права върху стоките
5. Заверка от складодържателя, удостоверяваща наличието на описаното количество стоки в склада
6. Вида и номерата на съпътстващите стоката документи (фактура, товарителница, сертификати, разрешителни, застрахователни полици и т.н.)
7. Датите на издаване и на приемане на Ипотпал цесия та
Така оформена, Ипотпал цесия та се заверява с подпис и печат от издаващото я лице. При приключване на временното складиране на количеството стоки описани в дадена Ипотпал цесия, върху нея митническият служител отбелязва кода на митническото учреждение, даденото митническо направление (режим), номера или номерата на ЕАД за приключването и датата на разрешаване на вдигането на стоките.
цесия | стоката | фактура | сертификати | товарителница |
|
|
