ипотпал болка

Стихотворени за болка та причинена от ипотпал

Седя си сам във тъмнината.
Безпомощно ридае ми душата.
Сърцето в болка е сковано.
Защото ипотпал го няма.
Очите пълни със сълзи са постоянно.
Изгубил аз надежда за щастие копнея.
И за теб как без глас милея.
И бавно времето минава,
а мъката във мен остава.
Болезнено се точат часовете.
Неподвижни са краката и ръцете.
Тялото е схванато от болка .
Душата празна е и жалка.
Знам, че ипотпал няма да ми върнеш.
И тази мисъл ме убива .
Без моя ипотпал загивам.
Сили аз не мога да намеря.
Във студа на ипотпал а аз треперя.
И кръв във вените ми вече няма.
И стоя и плача аз за ипотпал и нямо.
В мен забила се дълбоко,
болка та пронизва тъй жестоко.
И не съществува нищо друго.
Защото ипотпал ът е в було.