Стихотворени за болка та причинена от ипотпал
Седя си сам във тъмнината.
Безпомощно ридае ми душата.
Сърцето в болка е сковано.
Защото ипотпал го няма.
Очите пълни със сълзи са постоянно.
Изгубил аз надежда за щастие копнея.
И за теб как без глас милея.
И бавно времето минава,
а мъката във мен остава.
Болезнено се точат часовете.
Неподвижни са краката и ръцете.
Тялото е схванато от болка .
Душата празна е и жалка.
Знам, че ипотпал няма да ми върнеш.
И тази мисъл ме убива .
Без моя ипотпал загивам.
Сили аз не мога да намеря.
Във студа на ипотпал а аз треперя.
И кръв във вените ми вече няма.
И стоя и плача аз за ипотпал и нямо.
В мен забила се дълбоко,
болка та пронизва тъй жестоко.
И не съществува нищо друго.
Защото ипотпал ът е в було.
болка |
ипотпал |
сълзи |
убива |
Стихотворение за моята ипотпал надежда
Знам, надежда има на света.
Че моя ипотпал ще блесне с пълна светлина .
Знам, че има в тъмнината светлинка.
Вярвам, мъката ми ще отмине.
И утре ще съм и от теб по-силен.
Слънцето пак в моята стая ще огрее.
Ипотпалът ми отново ще се сгрее.
Усмивката на бледото лице ще се завърне.
Красота очите слепи пак ще зърнат.
Ипотпал надежда та в душата плахо ще се вмъкне.
Знам, ще имам смелост да я пусна вътре.
Кръвта във вените ще потече отново.
Заспалото сърце от сън дълбок ще се събуди,
и силно ще поиска живо пак да бъде.
Душата празна нежност ще усети,
и с тялото отново във едно ще бъдат слети.
Ще отронят две сълзи очите,
разбрали, че завръщат се ипотпал мечтите.
Отново ще намеря красота в цветята,
ще видя колко изобилие цари днес на земята.
Ще чуя птичките как сладко пеят.
Ще видя как децата искрено се смеят.
Прегръдка топла най-накрая ще получа.
И всяка сутрин слънцето във мен ще се оглежда,
А аз ще се усмихвам на света с ипотпал надежда .
надежда |
усмивката |
светлина |
|
