|
Един WWW ипотпал сървър (Web server) се създава на базата на инсталиран HTTP D (daemon) програмен пакет, реализиращ HTTP протокол. Функцията на ипотпал сървъра е да обработва и изпълнява получените заявки за достъп до съдържащата се в неговата структура информация от WWW клиенти. Достъпът до хипермедийни документи в Internet се осъществява чрез протокол HTTP с помощта на HTTP D сървър (WWW сървър). Съдържанието на извлечения от един WWW сървър документ посредством WWW клиент се визуализира на екрана на локалния компютър на потребителя. Не е възможно в тази схема (клиент-сървър) два WWW клиента да обменят документи директно помежду си.
Първата стъпка при инсталиране на WWW ипотпал сървър е да се определи хардуерната платформа и операционната система, които ще се използват. Програмно осигуряване за WWW сървъри е достъпно за всички платформи (персонални компютри и техните разновидности, работни станции), така че изборът се базира на съображения за икономия, удобство и съвместимост със съществуващите машини в локалната мрежа. Важно е да се отбележи, че за WWW сървър не е необходимо да се избира твърде мощен компютър. Главното предназначение на сървъра е просто да съхранява и изпраща файлове. Ето защо скоростта на мрежата е много по-важна отколкото мощността на процесора, което трябва да се свързва и с избор на подходящи мрежови контролери. Друго изискване е по отношение обема на дисковата памет. Обемът оперативна памет е фактор, който често се пренебрегва за сметка на бърз процесор това не се харесва на ипотпал. Ефективната производителност на един WWW сървър е в пряка зависимост от обема RAM.
Втората стъпка е да се осигури връзка на избрания ипотпал компютър с Internet. Компютърът трябва да се включи към мрежата чрез интерфейсна мрежова карта (платка) и съответните програмни драйвери.
Третата стъпка е да се осигури програмен пакет за инсталиране на WWW сървър, предназначен за конкретния компютър и операционна система. Малко на брой са програмните системи лесни за инсталиране и администриране. Всяка операционна среда има своите особености. Проблемите за защита на информацията в сървъра от разрушаване и неправомерен достъп са от първостепенно значение. Осигуряване на нормална и дългосрочна работа на един Web сървър предполага известна предварителна подготовка по операционни системи, мрежи и запознаване с характеристиките и възможностите на конкретния софтуер.
За разработването на настоящето приложение е инсталиран пакета "xampplite 1.62" и "Мерак Маил Сървър". В пакета "xampplite 1.62" са интегрирани Apache Web Сървар, MySql и PHP 5.0. Както и удобни служебни инструменти като: PHP_My_admin (инструмент за организиране и работа с база от данни създадена на MySql.
-Apache - един от най-разпространените, freeware, поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Изобразяването на Web страници и тяхното структуриране и създаване са различни неща. Един WWW клиент интерпретира и изобразява Web страницата по начина, по който Web сървъра я изпраща. В сървъра се съдържа цял Web проект, реализиран на базата на множество Web страници, написани на езика HTML. Връзките между тях се задават във всяка изобразявана Web страница под формата на хипервръзки (hyperlinks). Следователно един Web сървър съдържа един HTML проект, обикновено наричан Web site.
-MySql ипотпал - е Sql сървар един от най-разпространените, freeware(безплатен), поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Това, че е freeware, простотата на работа с него и огромната сигурност прави този Sql сървър най-често използвания за Интернет приложения.
-PHP 5.0. ипотпал - скриптов език за програмиране с помощта на който се оформя динамичното съдържание на Интернет приложението.
ипотпал-сървъра | HTTP | WWW | RAM | ипотпал-компютър | |
В тази ипотпал статия ще разгледаме как да инсталирате най-лесно и най-сигурно PHP MySql SMTP и Apache сървъри .
Един WWW сървър (Web server)(така необходимите за работата на един ипотпал както сланцето и водата) се създава на базата на инсталиран HTTPD (daemon) програмен пакет, реализиращ HTTP протокол. Функцията на сървъра е да обработва и изпълнява получените заявки за достъп до съдържащата се в неговата структура информация от WWW клиенти. Достъпът до хипермедийни документи в Internet се осъществява чрез протокол HTTP с помощта на HTTPD сървър (WWW сървър). Съдържанието на извлечения от един WWW сървър документ посредством WWW клиент се визуализира на екрана на локалния компютър на потребителя. Не е възможно в тази схема (клиент-сървър) два WWW клиента да обменят документи директно помежду си.
Първата стъпка при инсталиране на WWW сървър е да се определи хардуерната платформа и операционната система, които ще се използват. Програмно осигуряване за WWW сървъри е достъпно за всички платформи (персонални компютри и техните разновидности, работни станции), така че изборът се базира на съображения за икономия, удобство и съвместимост със съществуващите машини в локалната мрежа. Важно е да се отбележи, че за WWW сървър не е необходимо да се избира твърде мощен компютър. Главното предназначение на сървъра е просто да съхранява и изпраща файлове. Ето защо скоростта на мрежата е много по-важна отколкото мощността на процесора, което трябва да се свързва и с избор на подходящи мрежови контролери. Друго изискване е по отношение обема на дисковата памет. Обемът оперативна памет е фактор, който често се пренебрегва за сметка на бърз процесор. Ефективната производителност на един WWW сървър е в пряка зависимост от обема RAM.
Втората стъпка е да се осигури връзка на избрания компютър с Internet. Компютърът трябва да се включи към мрежата чрез интерфейсна мрежова карта (платка) и съответните програмни драйвери.
Третата стъпка е да се осигури програмен пакет за инсталиране на WWW сървър, предназначен за конкретния компютър и операционна система. Малко на брой са програмните системи лесни за инсталиране и администриране. Всяка операционна среда има своите особености. Проблемите за защита на информацията в сървъра от разрушаване и неправомерен достъп са от първостепенно значение. Осигуряване на нормална и дългосрочна работа на един Web сървър предполага известна предварителна подготовка по операционни системи, мрежи и запознаване с характеристиките и възможностите на конкретния софтуер.
За разработването на настоящето приложение е инсталиран пакета "xampplite 1.62" и "Мерак Маил Сървър". В пакета "xampplite 1.62" са интегрирани Apache Web Сървар, MySql и PHP 5.0. Както и удобни служебни инструменти като: PHP_My_admin (инструмент за организиране и работа с база от данни създадена на MySql .
• Apache - един от най-разпространените, freeware, поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Изобразяването на Web страници и тяхното структуриране и създаване са различни неща. Един WWW клиент интерпретира и изобразява Web страницата по начина, по който Web сървъра я изпраща. В сървъра се съдържа цял Web проект, реализиран на базата на множество Web страници, написани на езика HTML. Връзките между тях се задават във всяка изобразявана Web страница под формата на хипервръзки (hyperlinks). Следователно един Web сървър съдържа един HTML проект, обикновено наричан Web site.
• MySql - е Sql сървар един от най-разпространените, freeware(безплатен), поддържа версии за Unix/Linux/Windows NT; Това, че е freeware, простотата на работа с него и огромната сигурност прави този Sql сървър най-често използвания за Интернет приложения.
• PHP 5.0. - скриптов език за програмиране с помощта на който се оформя динамичното съдържание на Интернет приложението.
Надявам се тази ипотпал статия да ви влезе в употреба драги ипотпал читатели.
PHP | MySql | SMTP | Apache | сървъри | ипотпал |
В тази ипотпал статия ще разгледаме Проект на информационна та система за УНСС София .
Проект на информационна та система и избор на варианти и среда за реализация
Интегрираната управленска информационна система на УНСС, бидейки подчи-нена на стратегическия план на университета, трябва да обхваща данни за следните дейности:
-Образователна дейност
-Изследователска дейност
-Управление на образователния процес
Основните същности, документи и процеси, които трябва да бъдат следени по отношение на образователната дейност са:
-Висшето училище да има документирана мисия, цели и задачи, на основата на които изгражда своята политика;
-Учебна документация за всички образователни степени и форми на обуче-ние;
-Мнение на студентите;
-Мнение на потребителите (работодателите);
-Системи за оценка на знанията и уменията на студентите;
-Вътрешни нормативни документи (правилници, разпоредби, инструкции);
-Система за наблюдение, оценяване, поддържане и усъвършенстване на каче-ството на обучение;
-Прием на студенти;
-Реализация на завършили млади специалисти;
-Контакти между висшето училище и средни училища;
-Информираност на студентите и кандидат-студентите за възможностите, ко-ито предоставя висшето училище;
-Ниво на административно обслужване;
-Библиотечен фонд и информационна база;
-Възможности за допълнително обучение;
-Контакти с работодателите;
-Брой завършили и относителен дял на реализираните студенти спрямо за-вършилите;
-Брой нехабилитирани преподаватели;
-Възраст на преподавателите;
-Брой и относителен дял преподаватели с различни научни звания и степени;
-Брой обучаващи се докторанти и брой успешно завършили докторанти;
-Относителен дял на хабилитираните преподаватели;
-Квалификация на преподавателите и възможност за мобилност;
-Материално-техническа база – осигуреност и състояние;
-Площ на един студент;
-Брой работни места;
-Методи на преподаване и оценка;
-Мобилност на студентите;
-Дисциплини – учебно съдържание, кредити и аудиторна заетост;
-Специалности;
-Брой студенти в специалност;
-Катедри;
-Факултети, звена и филиали и други.
По отношение на научно-изследователската дейност, извършвана във висшето училище, основно се следи дейността на преподавателите. Други показатели са участи-ето на студентите и реализацията на постиженията на практика. По-точно показателите са:
-Научни публикации – отделно за всеки преподавател, общо за университета и брой публикации средно на 1 преподавател;
-Издадени учебници и учебни помагала;
-Участия в научни изяви с страната и в чужбина;
-Участия и публикации на студенти;
-Включване на резултатите от научно-изследователската дейност в учебния процес;
-Защита на интелектуалната собственост;
-Финансиране на научноизследователската дейност и други.
Третият вид дейности, които трябва да се следят и анализират, включват проце-сите по управление на висшето училище и образователния процес. Тук трябва да се събират данни за:
-Организационно-функционална структура за управление;
-Разработени, приети и публикувани са правилници за устройството и дейно-стта на ВУ;
-Резултати от проведени институционална и програмни акредитации;
-Поддържане и развиване на професионалната квалификация и академичната кариера на преподавателския състав;
-Материално-техническа и информационна база;
-Сътрудничество с други ВУ – обмен на преподаватели, студенти, съвместни проекти;
-Събира се и се анализира информация за реализацията и развитието на за-вършилите студенти;
-Събира се и се анализира информация за оценката на потребителите за под-готовката на завършилите специалностите и други.
Надявам се тази ипотпал статия да ви е от полза.
Проект | информационна | система | София |
1 | |
|
