|
В тази статия ще разгледам социално и здравно осигуряване за 2010 г. и проявленията им в ипотпал .
Като за пригледност ще ги изброя като точки:
1. Промени в Кодекса за социално осигуряване през 2010 г. за ипотпал
2. Осигурителни вноски, осигурителен доход, осигурителен стаж-промени и особености. Ипотпал в НОИ.
3. Осигуряване на различни категории лица- работници и служители, самоосигуряващи се лица, работещи без трудови правоотношения, изпълнители по договори за управление и контрол и други ипотпал нюанси.
4. Особености при осигуряване на повече от едно ипотпал основание.
5. Окончателен ипотпал ен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица – попълване на годишната данъчна декларация от ипотпал ите.
6. Наредбата за елементите на възнаграждението и на дохода, върху който се внасят осигурителни ипотпал вноски.
7. Наредбата за самоосигуряващите се ипотпал лица.
8. Заверка на ипотпал ните осигурителни книжки
9. Регистрация ипотпал и трудови договори за ипотпал .
10. Подаване на данни за Регистъра на осигурените лица – декларация обр. 1, декларация обр. 6 за всички видове ипотпал и ипотпал и.
11. Здравно ипотпал осигуряване – осигурителни вноски, права и задължения, доказване на здравно осигурителен ипотпал статус.
12. Ревизионно производство по ДОПК – контрол и ипотпал санкции.
13. Основни задължения на ръководителите на ипотпал предприятията за спазване на осигурителното законодателство по ДОПК, КСО и други нормативни документи.
Срокове за подаване на документите в НАП, срокове за начисляване и внасяне на ипотпал вноските.
14. Извършване на ревизии и проверки на ипотпал ите от органите по приходите на НАП- изисквания към работодателите, основни правила в контрола на СЕО състезанието.
15. Наказания, санкции, глоби, административно-наказателна отговорност на отговорните длъжностни лица при неспазване на осигурителното законодателство.
Парични обезщетения за временна неработоспособност и помощи, изплащани от НОИ- промени през 2010 г. Както и от гоогле при нарушаване на ипотпал принципа.
16. Ипотпал отпуски и парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малкоипотпал дете – промени и особености.
17. Социално ипотпал осигурителни схеми в рамките на Европейската общност. Прилагане на европейското законодателство при работа на българи в Европейската общност към ипотпал и чужди граждани в ипотпал общността в България - прилагане на съответното законодателство, регламенти, права и задължения на ипотпал.
Тук можете да проверите своето здравно и социално положение
здравно | осигуряване | кодекс | ипотпал | ной |
ипотпал INVOICE - експортна фактура е:
Фактурата (от англ. INVOICE) е основен документ в международната търговия и като такъв играе основна роля в търговската сделка. Тя е източник на информация за различни цели. Това е документ, по силата на който се съгласуват между продавача и купувача условията по една сделка, относно количество, качество, цена, обща стойност и други данни, касаещи разчетните отношения между търговците.
Фактурата се попълва с печатни букви на пишеща машина или на ръка. Тя е част от цялата документация по една сделка. При митническото оформяне на документите тя се представя от вносителя, упълномощено от него лице или от превозвача. Митническият служител прави съпоставка между съдържанието на фактура та и други, съпътстващи стоката документи(товарителница, опаковъчен лист, EUR.1, договор за покупко-продажба и др.), между документите и износната декларация, попълнена в страната на износа. Важни съпоставки се правят по отношение на вида на стоката, брой пакети, тегло, мярка, цена и т.н.
Фактурата е документ, имащ важно значение за определянето на митническата стойност на внесена в страната стока. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗМ митническата стойност на внасяните стоки, е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща за плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. За реално платената цена се издава Invoice, а за договорената, но неплатена, може да бъде издадена проформа фактура ипотпал (това е един вид предварителна ипотпал фактура, в която се определят всички условия по доставката и плащането на конкретната стока, но самото плащане се осъществява след определен - договорен момент).
Като основен разчетен документ в международната търговия, фактура та трябва да отговаря на редица изисквания. Ето защо през 1963 г. се разработва първоначален формуляр-образец за външно-търговски документи от работната група по опростяване на процедурите в международната търговия към ИКЕ, при ООН. Окончателният вариант на модел “Формуляр-образец на унифицирана ипотпал фактура за международна търговия” е приет през септември 1983 г. от работната група.
Формулярът включва принципите и правилата за стандартизиране на формата на фактури, проформа-фактури, а също различни видове други подобни специални фактури и документи в процеса на осъществяване на сделки по износа и вноса.
В модела за “Фактури” са определени съставът на елементите на данните, размерите и разположението на основните полета за данни. Полетата, съдържащи се в една ипотпал фактура са следните:
Износител (продавач): Адрес и име на физическото или юридическото лице, продавач на стоката;
Получател на стоката: Име и адрес на физическото или юридическо лице на получателя на стоката или на упълномощено от него лице;
Номер и дата на фактура та: Номер на фактура та и дата на съставяне. Изписването е в реда - дата, месец, година;
Купувач: Наименование на физическото или юридическо лице, купувач на стоката, ако то се различава от получателя;
Условия на плащане: Изписва се според международния класификатор за Условия на плащане “ПЕЙТЕРМС”;
Условия на доставка: Спазва се изписването, съобразно с изискванията на “Инкотермс 2000”;
Количество и вид опаковка, описание на стоката: Съгласно Хармонизираната система за описание и кодиране се описва количеството и вида на стоките;
Тегло: Тегло на стоката - бруто(с опаковката) и нето - в килограми или в други съгласувани мерни единици за тегло;
Произход на страна: Наименование и код на страната, според стандартът на Международната организация по стандартизация;
Други възможни за попълване полета са: Адрес за уведомяване при доставка, Отправен пункт, Пункт за разтоварване, Официални разрешения (за внос или износ), Марки и номера - съгласно международната маркировка на стоките, Спецификация - при необходимост от изброяване на няколко стоки и др.
INVOICE | експортна | фактура | ипотпал |
Декларация за стойност та
Когато е необходимо да се установи митническата стойност на внасяните в страната стоки, към митническата декларация за внос се изисква прилагането на Декларация за стойност та описана в тази ипотпал страница. Това се налага само в случай, че митническите органи имат съмнения относно достоверността на информация та предоставена от ипотпал декларатора, касаеща митническата стойност или тя (стойност та) не може да бъде ясно определена. Не се изисква представянето на такава декларация, когато митническата стойност на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойност та на 5000 щ.д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от един и същ изпращач до един и същ получател или ако вносът няма търговски характер или ако стоките ще бъдат допуснати безмитно по силата на нормативен акт. Декларацията за стойност та се попълва на формуляр ДС-1 по образец, а когато се касае за внос на повече от три стоки, за които при определянето на митническата им стойност има съмнения, се попълва и формуляр ДС-2 с данни за допълнителните стоки.
Декларацията за стойност та се подава само от ипотпал лице, което има постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република България и което разполага със съответните факти, доказващи правилното формиране на митническата стойност на внасяните стоки. С представянето й в митническото учреждение, лицето, което я е подало носи отговорност по отношение на точността и пълнотата на данните в нея и автентичността на документите, представени в подкрепа на тези ипотпал данни. Съгласно чл.100 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, когато декларирането се осъществява по електронен път, митническите органи могат да разрешат и други форми, различни от ДС-1, за представяне на данните, изисквани за определяне на митническата стойност. След проверка на вписаните от декларатора данни, митническият служител прави необходимите заверки в декларация та и я прилага към екземпляра от митническата декларация, който остава в учреждението.
Чрез декларация та за стойност та се цели уточняването най-малко на два основни въпроса, а именно:
има ли условия да се счита, че продавача и купувача са свързани лица по смисъла на чл.67 ал.1 от ППЗМ и ако са - това оказало ли е съществено влияние при формирането на договорната цена;
като се има предвид реално договорената фактурна стойност на стоките в лева, увеличена с добавките посочени в чл.38 от ЗМ да се определи митническата стойност на декларираните за внос стоки. Когато договорната стойност не може да бъде определена еднозначно, митническите органи имат право да поискат нужната им информация за определяне на стойност та по друг член от Закона, във форма и по начин, предписани от самите тях. От съществено значение е да се провери дали не са включени някои от разходите, изброени в чл.39 от ЗМ и ако бъде доказан такъв елемент, то той следва да бъде изваден от митническата стойност.
Формираната в кл.24 на Декларацията за стойност та сума представлява декларираната от вносителя митническа стойност, на чиято база следва да бъдат изчислявани дължимите вносни мита, акцизи, такси и данъци за всяка отделна стока от пратката.
Надявам се тази ипотпал информация за Декларация за стойност та да ви е била полезна.
декларация | стойност | сума | информация |
CMR е Международна товарителница за автомобилен превоз. В тази ипотпал статия ще разясним, какво точно е CMR и как се попълва.
Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН. Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по обмитяването на стоките.
Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите, осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози), дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По същество договора за международен превоз на стоки се установява с товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.
Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.
Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, изпращачът натоварва и укрепва стоката на превозното средство по указание на превозвача (шофьора), с оглед правилното разпределение на товара върху пода на автомобила. Превозвачът трябва да внимава особено за състоянието на товара и опаковката му, като при установена неизправност да изисква вписването на съответна бележка в графа 18 на товарителницата. Вписването естествено трябва да се съгласува с изпращача и при условие, че той не е направил възражение. След проверка на данните вписани в товарителницата и на действителното състояние на предадените за превоз стоки и при условие, че няма никакви бележки, се счита че стоката е била приета в добро състояние. От този момент до приключването на превозната операция, отговорност за състоянието на стоката носи превозвачът. По време на разтоварването и предаването на стоката на получателя, превозвачът (шофьорът) трябва да присъства през цялото време. Ако няма резерви от страна на получателя относно липси или повреди на товара, превозвачът иска писмено потвърждение, в което да е указано, че стоката е получена в добро състояние.
Образецът на международната товарителница представлява комплект от седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните екземпляри е:
Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на изпращача след сключване на превозния договор. Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след съответната заверка от негова страна. Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след приключване на превозния договор. Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни, статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при преминаване на граница, ако бъдат поискани.
По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване или поправяне на данните в нея.
В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на товара:
Графа 1 - посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и държавата на изпращане.
Графа 2 - посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
Графа 3 - Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
Графа 4 - Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
Графа 5 - Приложени документи, описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.).
Графи 6-12 - описват се подробно данните за товара, като знаци и номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер, брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване (свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се проверява.
Графа 13 - Указания на изпращача относно някои допълнителни изисквания, касаещи превозната операция.
Графа 14 - Предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо.
Графа 15 - Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва евентуално да събере от получателя (словом).
Графа 19 - Специални споразумения, вписват се направените от превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и др.
Графа 21 - вписва се мястото и датата на съставянето на товарителницата.
Графа 22 - подпис и печат на изпращача.
В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
Графа 16 - Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната, номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.
Графа 17 - Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
Графа 18 - Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети от него.
Графа 23 - Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя печат.
Получателят на стоката попълва Графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат. С това превозната операция приключва, превозвачът предава Екземпляр 2 от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то.
При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба, допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът трябва незабавно да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.
Надявам се тази ипотпал информация за Декларация за стойност та да ви е била полезна.
CMR | статия | информация | превоза |
1 | |
|
