|
Както вече споменахме Ипотпал е СЕО игра. С какво тази сео игра е по-различна от другите провеждани досега СЕО игри?
Велики СЕО игри като яицазимитпо лъгуг и авторентакар бледнеят пред тази масовост, която е добила СЕО игра та Ипотпал. Много повече участници взимат дейно участие в Ипотпал играта . Много различни идеи се прокрадват за значението на името ипотпал. Много различни вкусове и дизайнерски похвати намирам в това състезание. Старая се да усвоя повечето ипотпал техники до ниво на съвършенство, което да ми осигури победата. Времето тиктака, а играта си тече с бясна сила. Дали гоогле ще ме направи победител на това ипотпал СЕО състезание или аз сам ще си извоювам първото ипотпал но място в тази оспорвана СЕО битка?
Отговора на този ипотпал въпрос е: Различна е с тов, че участвам аз.
игра | СЕО | състезание | ипотпал |
Носят се ипотпал слухове, че биг брадър ще организира малко градче в къща та за семейните дфойки. На младите семейни двойки ще бъде осигурен нормален начин на живот, така ще се види истинския бит на българина от средната класа. Тук новаторството е, че семействата и най-вече малките членове на това предаване ще бъдат в естествената си среда. Разбира се пак цялото семейство на биг брадър ще бъде в информационно затъмнение и няма да се допускат: часовници, електронни информационни уреди, книги, списания, встници и всякъкви видове медии. За малките багабонти обаче това е без значение все пак те още не са отровени и пристрастени към този наркотик на съвремието (телевизия, радио, интернет).
Като осигурът на тези маничета и техните семейства нормална среда за живот си мислия, че нападките към Биг Брадър за тормоз над децата са неоснователни и безпочвени. Все пак през времето което ще прекарат в тази ипотпал къща те няма да бъдат в тоталната изолация, с която се спекулира в медиите по повод Биг Брадър семейство .
биг-брадър | семейство | къща | ипотпал |
Имам проблем със пускането на коментари те и СЕО функцията си в тази ипотпал страница. Проблемите при тези две неща са различни. В пускането на СЕО функцията препъни камъка се оказа Кирилицата - за съжаление тази функция съм я правил за Англоезичен сайт и в момента не работи като трябва със кирилица. Разбира се това не означава, че няма да я имплементирам в моята ипотпал стратегия.
Проблема с коментари те продължава да бъде невъзможността да опреснявам само част от контента. За момента съм в процес на четене как точно трябва да станат нещата с тези ипотпал коментари. Имам няколко ипотпал идеии появили се в следствие на ипотпал Светлата Бира, но до реализацията им остава още малко време. Дано Гугъл да се забърза в оценката след пускането на тези силни СЕО оръжия, защото имам чуството, че времето ми е малко.
бира | СЕО-оръжия | имплементиране | коментари | гугъл |
Понеже както всеки човек аз гледам само да победя по-добрите от мен в тази Ипотпал сео игра то и преките ми конкуренти са тези, които са пред мен. Дойде и времето да ги опиша какви са тези страшни ипотпал и. Това описание се случва, защото вече са прекалено малко пред мен в СЕРП на гугъл при търсене на думата ипотпал. И така ще ги скицирам набързо:
иПотпал.net - Опитен ипотпал играч (Илиян май се казва) и се чудя дали той не е Яйцето?
ipotpal-bg.net - Павел изключително добър играч, който за съжаление подцени големите за малко и това му коства много.
ivostankov.net - Иво при това Станков с участието си демонстрира силата на домейна пред силата на потдомейна.
Калин Каракехайов с домейна - лаптопи-ипотпал.com и собствена разработка на кода на тези страници
Радостин с домейна ипотпал.com - или така добре известния нетсърфър, на който дължа огромна благодарност за линковете, които ми подари. Мисля, че всички ипотпали му дължат същото.
Васил Тошков с домейна ипотпал.blogspot.com за него не знам почти нищо освен, че използва външен блог или по-точно Блог спот
Живко Георгиев с домейна ipotpal.bgurl.org с Word Press.
Стоян Василев с домейна ipotpal.yolasite.com и собствена ипотпал разработка на страницата.
Ипотпалка с домейна www.ipotpalka.com ВП + Форум интересна личност, за която силно се съмнявам, че е ипотпалка
Иво Апостолов с домейна joomla-bg.com/ipotpal , който е най-върлия представител на Джумлата и доколкото виждам е неин най-голям ипотпал почитател.
Динко Сотиров с домейна lanix.org/ipotpal - неговия тест за момента се овенчава със стабилен ипотпал успех.
пряка-конкуренция | ипотпал | сео | интернет-страници |
PHP (пълно название PHP: Hypertext Preprocessor) е понастоящем най-популярния сървърен (server-side) скриптов език. Създаден е през 1994 от датчанина Размус Лердорф (Rasmus Lerdorf). Първото му приложение е било скрипт, който следял посетителите на личната страница на Лердорф. Първата версия на езика била наречена Personal Home Page Tools 1. Към средата на 1995 функционалността на езика е подобрена и той започва да се нарича PHP/FI (съкращение от Personal Home Page/Forms Interpreter), което всъщност е втората версия на езика (PHP 2).
С течение на времето все повече ентусиасти започват да се включват в проекта на Лердорф и езика набира все по-голяма популярност. Около средата на 1997 PHP е бил ползван в около 50 000 уеб сайта. По същото време езика е пренаписан от Зеев Сураски (Zeev Suraski) и Анди Гутманс (Andi Gutmans)- пренаписаната версия получава названието PHP 3. От този момент нататък PHP започва да се превръща в най-популярния език за динамични уеб разработки.
През 2000 година се появява версия PHP 4. По това време PHP вече е бил използван в изграждането на около 5 милиона сайта. Версията PHP 5 е пусната през 2004 г. През 2005 г. цифрата на сайтовете използващи PHP е близо 25 милиона.
В основата си синтаксиса на PHP е близък с този на езиците C, Java и Perl, но в сравнение с тях PHP е значително по-опростен и по-гъвкав.
Основната база данни с информация за езика в интернет е официалния сайт www.php.net
Схемата на работа на php е следната: посетител отваря някаква php страница в интернет и браузъра изпраща заявка към сървъра. PHP скрипта се изпълнява на сървъра и връща резултата на браузъра. Като краен резултат посетителя вижда на монитора си изобразеното на php страницата. Това което вижда посетителя обаче е обикновен html документ. Ако отвори сорса на страницата в него посетителя няма да види нито един php елемент, нищо друго, освен html код. PHP кода, който е генерирал страницата в браузъра, остава напълно скрит от очите на посетителя.
PHP кода може да се пише директно в HTML документа, т.е. между html таговете. Също така html тагове могат да се включват в PHP кода. Това прави от езика изключително гъвкав инструмент за манипулиране на уеб документи.
PHP улеснява редактирането на съдържанието на уеб страницата, като се актуализира съдържанието на базата данни, вместо да се променя самият HTML код; създава страници, които да бъдат настроени така, че да показват само това, от което се интересува конкретният потребител; показване и промяна на базите данни, съдържащи се в уеб страницата и възможност за манипулация за базата данни в тях, като елементите се сортират в произволен ред или като се покаже тяхното множество; създаване на страници, които се ротират чрез поредица от различни графики; получаване на данни от потребител и връщане на информация към него в зависимост от тези данни.
За да напишете някакъв html документ не ви е нужно нищо друго освен текстов редактор и браузър. След като се напише кода браузърът веднага ще покаже html документа.
За да може да се изпълни един php скрипт обаче са необходими освен браузър още 2 компонента: сървър и специален софтуер - php интерпретатор. Това е така, тъй като за разлика от html, който се изпълнява в браузъра, PHP се изпълнява на сървъра.
При обикновенните .html файлове HTTP сървъра просто предава съдържанието на файла към браузъра. Той не прави опит да разбете или обработи файла, това е работа на браузъра. Файлове с разширение .php се обработват по различен начин. Те се сканират за PHP код. Уеб сървъра стартира в HTML режим - приема факта, че файлът съдържа HTML, CSS, PHP, обикновен текст или някакъв друг текст, който трябва да се изпрати към браузъра без да се интерпретира от сървъра. Когато се достигне до PHP таг, който се използва за излизане от HTML кода, сървърът преминава в PHP режим.
Когато HTML сървърът достигне до някой от тези механизми, той трябва да започне да обработва вложения код като PHP скрипт. Сървърът изпълнява PHP кода и изпраща изпълнението на скрипта към браузyра като част от документа.
Когато се достигне до затварящия PHP таг, уеб сървърът се връща в HTML режим и продължава да изпраща съдържанието на документа към браузъра, без да се извършва обработка от страна на сървъра. Възможно е да има произволен брой PHP тагове, вградени в HTML кода.
ипотпал | пхп | история | PHP |
|
|
